Backstage Bar

Никога не съм предполагал в какво ще ме превърне животът, никога не съм предполагала, че ще бъда такава - точно като тези, който най-много мразя... Сега ще стана такава, каквато никой не е мислил, че бих могла да бъда.
Излязох навън. Валеше като из ведро, но какво да се прави?!? И времето в шибано! Косата ми приличаше на слама, гримът ми бе размазан по цялото лице, дрехите ми бяха подгизнали, и усещах студенината по кожата си, и за капак, краката ми умело се давеха в обувките ми. Улицата бе безлюдна и продължавах да си тананикам поредната любима песен вървеейки към бара. Поне дъжда ме успокояваше...
Стигнах в бара, най-накрая. Имаше хора, но не бе с пълния си капацитет. Седнах на бара и изчаках онзи лентяй бармана да дойде. В момента ми се пиеше само Абсент, и ако онзи не ми го донесеше, щеше да съжалява...
- Абсент! - заповеднически казах аз. Онзи ме изгледа от глава до пети, но най накрая се зае с питието ми. Пак се моташе, но такъв ми бил късмета. В крайна сметка получих питието си и отпих голяма глътка.

Не ми стигаше нещастието, ами сега и публика! Първо дойде едно момиче, а след това цъфна и един момче. По маниерите им можеш да се закълна че не се долнопробни човеци. Поглъщах големи глътки от абсента, искрено се надявах че ще ме хване, дори и малко. "Как я караш" - поредната клиширана реплика... Какво да се прави такъв ми бил късмета!
- Карам я зле, а вие не ми помагате особено - ядосах се аз. Нямах вид на нормално същество прогизнали дрехи, ужасна коса, грим под всякаква критика... а реплика от този вид бе способна да ме изкара извън нерви особено след смъртта на Матт, но какво са ми виновни другите че той се самоуби? - Все едно, аз съм Мейси, не ми е много приятно да се запознаем, но наздраве- надигнах чаша аз.

Да имаше късмет да каже нещо за алкохола, и точно този алкохол щеше да се озове на ризата му, Единствения начин да си реша проблемите бе като пия. Намигване?!? Какво си мисли този? Аз съм загубила сродната си душа, а този ми намига...
- Е Фреди, защо си толкова загрижен за човек като мен?- лично аз не бих заговорила човек с моя външен вид.
Фреди имаше сини очи което му печелеше някакви точки, но начина по който си носеше косата му сваляше два пъти повече. Установих че чашата ми е празна и викнах лентяя да я допълни.

Грижoвен човек ли, хах! Колко ми е писнало от такива грижовни, че направо не е истина.
- Причината да пия? - повторих репликата му умишлено. Какво ли си мислеше Фреди, че наще са ми се скарали, или че някаква си кифла ме е ядосала? Господи, това което преживявам, по скоро което се опитвам да преживея, не се случва на всеки 16 годишен, е все пак от доста време бях на 16. Нямах намерение да му отговарям, но не ми се стоеше в мълчание - Нека просто кажем, че когато изгубиш най-близкия ти човек, и не можеш да направиш нищо за да го върнеш, се чувстваш така като мен, и давиш мъката си в алкохол.
Тъкмо свърших с тирадата си, и бармана донесе новото питие, отново се вкопчих в него като невидяла.

Първата ми вечер в града исках да е луда и много щура. Отидох в един от прехвалните барове и седнах да едно от сепаретата и си поръчах мартини.
Крастосах секси крака и за се облегнах. Бях ухилена до уши и приемах с удоволствие нахалните погледи на мъжете около мен. Намигнах на някои, а те ми махаха. Всичко беше точно както обикновенно.

Нова в града -да!Но ако не можех да намеря един бар ,да не се казвам Селест.Влязох и седнах на бара .Поръчах си една водка с лед и се усмихнах .Облегнах се назад и започнах да оглеждам какво си имаме тук.Отпих няколко глътки от водката и си оправих малко косата.
-Здравей!
Поздравих момичето до мен и отново отпих от водката си.

Едно момиче се приближи към мен и ми се усмихна. Леших, че трябва да съм доволна. Пък и момичето изглеждаше от класа.
- Здравей, сядай..
Посочих мястото до мен и момичето се настани.
- Аз съм Ванеса, приятно ми е.- Предсатвих се и подадох ръка към непознатата тя я пое.