България 1807

by **Катрин <3** Пон Май 09, 2011 7:54 pm

Скоро бях станала вампир и всичко ми се струваше толкова различно и нереално,но пък пак си бях аз,така че едва ли щяха да ми липсват човешките слабости.
Времето беше относително хубаво,за това реших да избягам от досадните познати в града.Тръгнах към гората,а после и към познатия водопад.Седнах на един камък и се огледах.
Колко бързо се беше променило всичко.Само преди някакви си 2 месеца бях беззащитно човешко същество.

by **Devin Reams** Пон Май 09, 2011 8:04 pm

България-една малка и много красива страна,в която идвах за първи път.Имах добри впечатления,хората бяха добри и топли към чужденците...не успях да ги вкуся,но не това е най-важното.През 1807 държавицата все още бе по тиранията на турското робство.Това място не бе засегнато толкова много от турците,ала бях чувал че правили какви ли не ужасяващи неща,които се струваха прекалено жестоки дори за вампир на 1450 години.Както и да е.Реших да се поразходя из околностите.Горите бяха прекрасни.Дърветата изглеждаха толкова стари,а природата беше много разнообразна.След малко стигнах до един водопад.Водата се блъскаше в малкото езерце под него и пръските попадаха върху мен.Намокрих се малко,ала през лятото това бе освежаващо. Усетих слабо присъствие на вампир,не бе много силно,явно е новороден.Опитах се да го намеря и не след дълго опитите ми бяха увенчани с успех.В далечината съзрях едно красиво момиче,което седеше до водата и гледаше отражението си.Бързо стигнах до нея.
-Хей-поздравих я аз и погледите ни се срещнаха...

by **Катрин <3** Пон Май 09, 2011 8:12 pm

Чух непознат глас съвсем близо до мен и буквално подскочих,защото се бях вглъбила в мислите си.
- Хей-поздрави ме непознат...определено доста привлекателен вампир.
- Ей не си ли чувал,че не е хубаво да стряскаш хората...или тези така де,които вече не са хора-засмях се на завършека на изречението си.
- Ъм и здравей и от мен-допълних
- Казвам се Катрин..

by **Devin Reams** Пон Май 09, 2011 8:20 pm

- Ей не си ли чувал,че не е хубаво да стряскаш хората...или тези така де,които вече не са хора-възкликна момичето и аз се засмях.Наистина къде ли ми бяха обноските...еми няма ги! Засмях се отново на мислите си и огледах добре младата вампирка.Изглеждаше много добре.Определено беше привлекателна и доста чаровна.Продължавах да я инспектирам,ала не намирах нещо грозно в нея.Май наистина бяха прави,че българските жени са най-красиви в света.
-Съжалявам,че те стреснах,помислих си ,че ще ме усетиш-обясних аз и подадох ръка на момичето.Тъкмо щях да се представя.ала тя ме изпревари:
- Ъм и здравей и от мен.Казвам се Катрин..-заяви тя и аз отново се усмихнах.
-Катрин...хубаво име.Аз съм Девин,приятно ми е!-поех ръката и' и прието по етикета,че да покажа и аз малко обноски,целунах горната страна на дланта и'.Кожата и' бе мека и приятна на допир,а и аромата и' не оставаше по-назад.
-Е,Катрин...какво те води насам?-това беше изключително тъп въпрос,затова реших да го сменя:
-Забрави...от кога си вампир,виждам,че си новородена и още не си овладяла силите,интуицията и рефлексите си-седнах до нея и погледнах към водата.

by **Катрин <3** Пон Май 09, 2011 9:22 pm

- Катрин...хубаво име.Аз съм Девин,приятно ми е!
- И на мен-отвърнах и кимнах леко с глава.
Погледнах надолу към водата и се загледах в отраженията ни.
- ...от кога си вампир,виждам,че си новородена и още не си овладяла силите,интуицията и рефлексите си
- Да така е..пиявица съм само от 2 месеца-засмях се
- Е това не означава,че не мога да те набия!-пошегувах се,а Девин се усмихна.
Нещо в усмивката му беше много ...така да се каже пленително,но бързо извърнах глава,да зяпаш все още непознат не беше най-добрия вариант.

by **Devin Reams** Пон Май 09, 2011 9:45 pm

- Да така е..пиявица съм само от 2 месеца... Е това не означава,че не мога да те набия-засмях се леко.Израза "пиявица" беше малко груб,но много точен.Ако се замисли човек,вампирите наистина са като пиявиците,лепват се за нещо и го пресушават само за да живеят...природата е извратено нещо,щом е създала такива същества.Не че се оплаквах,даже ми харесваше това,че съм вампир.
-Не мисля,че можеш да ме набиеш,по стар съм от теб хмм...с около...1400 години-засмях се отново и я погледнах.Очите и' бяха дълбоки,ала трудни за разгадаване.Някаква тайнственост извираше от нея.Устните и' бяха много изкусително,сякаш привикваха човек към тях,сякаш го караха да ги докосне,да ги целуне. Усмихнах се и погледнах напред.В далечината от време на време се виждаха преминаващи хора,ала си личеше,че не бяха спокойни сами в гората...мисля,че и имаше защо да се безпокоят.Дори и да не знаят за дебнещите опасности,всеки има едно вътрешно чувство за самосъхранение,което го кара да се страхува,да има едно наум,да знае,че дори и привидно да няма нищо опасно,винаги нещо дебне от някъде.
Изплувах от тези мои много задълбочени мисли и докоснах повърхността на водата.След малко вкарах цялата си длан и леко я раздвижих...
-Какво смяташ да правиш?Имаш ли планове за новия си живот?

by **Катрин <3** Пон Май 09, 2011 9:59 pm

- ...хмм...с около...1400 години
Премигнах два пъти..определено това ми се струваше вноого време.Е имаше ли значение.С годините щях да свикна с усещането на вампирите за времето.
Той погледна напред,а аз проследих погледа му.Нищо подозиращи хора вървяха измежду дърветата и се радваха на хубавото време.
- Какво смяташ да правиш?Имаш ли планове за новия си живот?-попита Девин
Погледнах към дланите си..свих ги и ги отпуснах.
- Всъщност си нямам и идея какво да очаквам..за планове не може да става и дума.-леко смънках думите си,защото мразех да се чувствам несигурна

by **Devin Reams** Пон Май 09, 2011 10:07 pm

Когато тя разбра за годините ми,премигна няколко пъти учудено.Е 1400 години наистина бяха доста...доста,добре де много,ама много.Не се усещаха чак толкова, когато си вампир,но за един човек или новороден,това изглеждаше като цяла вечност.
Отговорът на Катрин относно моите въпроси бе:
- Всъщност си нямам и идея какво да очаквам..за планове не може да става и дума-защо ли я питах за това,Кой ли съм аз да я питам за планове,след като аз просто живея ден за ден,ходя там където ме отвее вятъра,където ме отведе течението на реката или каквато и човешка "мъдрост".
-Може ли да ти дам един съвет?-попитах момичето,а тя кимна в знак на съгласие.
-Не си прави планове,просто живей за секундата,прави това което искаш,само понякога внимавай,защото в някои случаи има доста тежки последствия.И още нещо-в този твой,нов живот не всеки ще те харесва.Ловци,вещици,върколаци и така нататък и така нататък,някои ще бъдат твои врагове,някои твои приятели.Внимавай кои ще избереш за приятели и винаги,ама винаги бъде нащрек,дори за най-близките,дори за тези,които в момента седят до теб-това последното бе просто някаква шега,ала в нея имаше и капка истина-понякога се налагаше да внимаваш кой седи до теб.

by **Катрин <3** Пон Май 09, 2011 10:14 pm

- Ау и това май трябваше да прозвучи страшно и да избягам с писъци от теб?-пак обърнах нещата на шега.
- Да разбира се..е няма да ми е трудно,не съм от най-милите и никога на съм била,така че винаги враговете са ми били в повече.
- Всъщност единствения ми познат вампир в момента си ти-засмях се.
- Създателя ми изчезна веднага след като се позабавлява с мен-казах донякъде тъжно,донякъде с глас изпълнен с омраза.Обърнах поглед към Девин и видях,че лицето му е само на сантиметри от моето.Вече съвсем ясно можех да усетя сладкия му мирис приличащ на скъп парфюм.

by **Devin Reams** Пон Май 09, 2011 10:22 pm

- Ау и това май трябваше да прозвучи страшно и да избягам с писъци от теб?-ммм зависи какво очакваше да направя с нея.Мръсните ми помисли отново започнаха да навлизат в съзнанието ми,ала аз ги потисках...някак си. Перверзната ми същност започна бавно,но славно да изплува и скоро можеше да се излезе наяве.
-Да разбира се..е няма да ми е трудно,не съм от най-милите и никога на съм била,така че винаги враговете са ми били в повече.-колко познато...
-Всъщност единствения ми познат вампир в момента си ти-тъкмо когато щях да питам какво се е случило със създателя и',тя отново ме изпревари:
-Създателя ми изчезна веднага след като се позабавлява с мен-в гласът и' се четяха главно два вида чувства-омраза и тъга.Двете бяха толкова различни,едва ли не антиподи,ала тъгата е само на крачка от омразата...ако не и по-малко.
Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго.Усещах студеният и' дъх и ароматът на кожата и',които бяха опияняващи.Една малка усмивка се появи на лицето ми и леко се отдръпнах...но не прекалено...
-Всички...изчезват-промълвих аз и наклоних глава

by **Катрин <3** Пон Май 09, 2011 10:33 pm

Странно и най-вече нетипично за мен,но когато лицето му беше толкова близо до моето не можех да се концентрирам.
- Всички...изчезват-промълви той
- Явно така се получава,но се свиква практиката всеки за себе си,така че...
- Е ти сам ли си?Имам предвид тук!В България има ли много..като нас..-бях "меко" казано не наясно със вампирската си същност и с вампирите изобщо.
Онова неприятно чувство за безпомощност пак се появи в мен.Е поне имаше нещо прекрасно в това да си вампир..можеш лесно да изключиш емоциите си.

by **Devin Reams** Сря Май 11, 2011 8:57 pm

- Явно така се получава,но се свиква практиката всеки за себе си,така че...-отбеляза тя и аз кимнах,отдръпвайки се още малко.Тя се взираше в мен... типично,вече не ми правеше такова впечатление.
Когато аз бях млад вампир,изглеждах много по-объркан от нея,справяше се добре с трансформацията.
- Е ти сам ли си?Имам предвид тук!В България има ли много..като нас..-попита ме Катрин и аз се замислих,интересен въпрос.До сега в България не бях срещал други вампири освен нея и разбира се аз.
-Ами всъщност...не видях тук много вампири,даже мисля,че ти си единствената в околността.Не чувствам енергия нито присъствие на вампир,а ако имаше то определено нямаше да може да скрие от мен-обясних аз и потопих ръката си по-надълбоко.Водата бе много приятна.
-Обичаш ли да плуваш?-попитах момичето.Обичах да плувам,но с компания щеше да е по-интересно.

by **Катрин <3** Пет Май 13, 2011 9:46 pm

- Обичаш ли да плуваш?-попита Девин и погледна към водата.
Скочих на крака и само след минутка се намирах на средата на езерото.Засмях се..определено не бях свикнала със силата и бързината си.
- Разбира се,кой не обича?-подвикнах на Девин.
Обърнах се и заплувах в хладната вода.Не го попитах дали ще се присъедини,защото дори и вампир си оставах прекалено надута,но гледах да не го показвам..не исках да оставя лоши първи впечатления у единствения от вида си,който познавах..

by **Devin Reams** Пет Май 13, 2011 11:40 pm

Веднага след въпроса ми,момичето се озова в средата на езерото.Явно все пак бе разбрала за бързината и силата си,които колкото по-бързо се овладеят,толкова по-добре за вампира.
- Разбира се,кой не обича?-това прозвуча,като риторичен въпрос,всички обичаха да плуват...е може би не всички,но повечето.Изправих се и скочих във водата.Хладината сякаш ме прегърна силно и аз се отпуснах.Обожавах водата,беше толкова...приятно,успокояващо и така нататък.Настигнах момичето и попитах:
-Как откри това прекрасно място?Не съм виждал толкова...впечатляващо кътче от години-наистина напоследък започнаха да изчезват местата,които бяха останали неопорочени от хората.

by **Катрин <3** Съб Май 14, 2011 8:44 am

Гмурнах се,а след като изплувах на повърхността Девин вече беше във водата.
- Как откри това прекрасно място?Не съм виждал толкова...впечатляващо кътче от години-наистина напоследък започнаха да изчезват местата,които бяха останали неопорочени от хората.
- Преди трансформацията обичах да идвам тук..всъщност не помня как точно намерих мястото,но наистина е прекрасно.
Слънцето се показа измежду облаците.
- Не знам,кой е създателя ми..спомням си само,че се събудих в гората не далече от тук и бях много объркана..може би не е бил толкова безразличен,щом ми е дал това..-казах и извадих над повърхността ръката си със красивия пръстен на нея..

by **Devin Reams** Съб Май 14, 2011 10:36 am

- Преди трансформацията обичах да идвам тук..всъщност не помня как точно намерих мястото,но наистина е прекрасно.-обясни ми тя.Ясно и аз имах такива места,които смятах за свои край Лондон,ала не съм ходил там от векове и сигурно вече не са такива,каквито ги оставих.Облаците започнаха да се разместват и не след дълго слънцето се показа.Дори и с предмет,който ме защитава от светлината,не обичах да ходя на слънчеви места.Погледнах Катрин.Тя не се гърчеше,горяща в пламъци и умираща от болка,значи и тя има магически предмет
-Не знам,кой е създателя ми..спомням си само,че се събудих в гората не далече от тук и бях много объркана..може би не е бил толкова безразличен,щом ми е дал това.-отново познах.Дали обаче тя знаеше,че пръстена и' не е просто бижу?
-Знаеш какво е това,нали?-попитах момичето и извадих ръката си извън водата,като и' показах моя пръстен.

by **Катрин <3** Съб Май 14, 2011 10:41 am

- Знаеш какво е това,нали?-попита той
- Не знам какво е точно..знам само,че ако го махна започвам да се гърча в пламъци-потреперих при спомена.
Девин извади ръката си извън водата и видях на нея пръстен,много приличащ на моя.
- Всеки вампир ли има такъв?-попитах учудена.
Хвана ръката му и заразглеждах бижуто от близо.

by **Devin Reams** Съб Май 14, 2011 10:52 am

- Не знам какво е точно..знам само,че ако го махна започвам да се гърча в пламъци-отговори тя,е явно знаеше най-важното за пръстена.Когато извадих ръката си тя започна да разглежда пръстена ми отблизо,като попита:
- Всеки вампир ли има такъв?
-Не,малко имат такъв.Пръстените са направени от вещица,специално за вампири,те ни защитават от слънчевата светлина,понеже....знаеш какво ще стане-обясних аз и тръгнах към брега.Излязох и легнах на тревата.Обичах водата,ала не се задържах много в нея.Погледнах момичето,което седеше още там.Мислих си,как трябва да се научи на повече неща,защото иначе е обречена.Трябваше обаче да научи всичко сама,защото ако и' помогна,нямаше да се научи на едни от най-важните неща-търпение,воля и сила,с която да се изправя пред всичко.

by **Катрин <3** Съб Май 21, 2011 2:54 pm

Девин тръгна към брега,но аз не го последвах.Останах във водата загледана в бижуто на пръста си.Изглеждаше нереално създателя ми да е искал да се отърве от мен и да ми е оставил пръстена.
Една глупава идея се появи в главата ми и още преди да съм обмислила всичко вече с другата си ръка бях из дърпала бижуто от пръста си.Изведнъж усетих как пламъците обгръщат тялото ми.Слънчевите лъчи галеха кожата ми като нагорещен метал.Опитах се да върна пръстена на мястото му,но го изпуснах във водата.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

България 1807

България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807

Re: България 1807