Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Пон Май 09, 2011 9:30 pm
Latest topics
» Размяна на банери
Пон Ное 05, 2012 2:49 pm by Максимилиан Уинтър

» Деметрия Алварадо
Нед Юли 03, 2011 12:20 pm by Зендая Блек

» Къщата на Джейкъб
Съб Юни 25, 2011 1:31 pm by Jacob Baker

» Електра Старк
Пет Юни 24, 2011 2:19 pm by Зендая Блек

» Плажната ивица
Чет Юни 23, 2011 12:23 pm by Peyton Sawyer

» Къщата на Ванеса
Сря Юни 22, 2011 6:42 pm by Ванеса Килс

» LA 2010
Сря Юни 22, 2011 5:11 pm by Delena BlackHeart

» Afterdark night club
Вто Юни 21, 2011 9:32 pm by Виктория Еспино

» Предишния или по-предишния потребител?
Вто Юни 21, 2011 11:32 am by Ванеса Ван Дер Удсън

Януари 2019
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   

Календар Календар


Франция [1480]

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Пон Май 30, 2011 5:29 pm

Въздухът в стаята се бе нажежил до толклова, че Хенрих можеше да се закълне, че пред взорът си можеше да види мараня, а зад нея жив огън.
Но уви, такова нещо нямаше, просто действията на графът бяха изкусителни и гъделичкаха неговият самоконтрол, който и без това се поддаваше твърде лесно на манипулации в моменти, подобни на този.
Колкото и да искаше да стане роб на желанията си, да се отдаде на пламъка, не можеше. Не беше редно да го прави. От една страна, защото щеше да е много низко деяние, а от друга, защото този огън можеше не само да го опари, но и да го изгори.
- Мисля, че е време да се приготвям. - каза Хенрих и рязко се изправи и близостта му с графа вече беше само мираж.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Пон Май 30, 2011 5:44 pm

Ансел не знаеше какво се случва. Бегло осъзнаваше, че току що се беше опитал да целуне друг мъж, а това далеч не беше гостоприемството, което е прилично да се представи. Ушите му бучаха, лицето му беше горещо, сигурен беше, че се е изчервил, а внезапната липса на тяло до неговото му причини почти физическа болка.
- Извинявай, аз... - графа издиша треперещо - Аз... Не, не знам какво ми се случва, наистина съжалявам, не трябваше...
Младия управник се изправи, като едвам не залитна, понеже главата му се въртеше и се отправи с бързи стъпки към прага на вратата. Там той се обърна и хвърли поглед върху останалия вътре Хенрих.
- Не съм така обичайно... Все пак се надявам да се видим на вечерята...
С тези думи, Ансел се обърна и напусна стаята.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Пон Май 30, 2011 5:53 pm

Хенрих се чувстваше почти виновен за дискомфортът, който графът изпитваше в този момент. Ако трябваше да бъде честен, самият той беше разочарован от постъпката си. Беше не само глупаво, но и престъпно от негова страна да прекъсне такъв съвършен момент, като онзи преди малко.
Двамата с графа имаха някакво мистична хармония помежду си, поне така виждаше нещата Хари. Въпреки, че го познаваше от съвсем малко време, dreamwalker- ът всъщност си бе изградил добро впечатление за младият владетел и усещаше у него харизмата, която другите хора оценяваха просто като ексцентричност.
Истината бе, че след богопомазването си, Хенрих бе започнал да гледа на хората друго яче, високомерно и с насмешка, защото те вече не бяха заплаха за него, а малки пионки, които произвеждаха емоции, сиреч, храна за него. Странното в цялата история бе, че на графът, Хари гледаше с други очи...
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Пон Май 30, 2011 6:03 pm

Ансел се завърна в стаята си с бързи стъпки, почти бягаше. Искаше да направи всичко възможно, за да се отдалечи от мястото, на което се беше направил на пълен глупак. Осъзнаваше, че е направил нещо невероятно глупаво и сега с какви ли очи щеше да го гледа госта му? Какво ли щеше да каже на другите? Всъщност, мнението на хората не го интересуваше особено, но какво ли си беше помислил Хенрих? Оня, лудия, който се нахвърля на всеки срещнат, независимо мъж, или жена. Сега сигурно щеше да си тръгне прекалено рано и двореца отново щеше стане пуст и сив, а беше толкова приятно да има хубава компания.
- Браво, Ансел, браво - проговори си графа, като пристъпи в стаята си и затвори вратата със себе си. Метна се на леглото и закри очите си с ръка, чакайки вечерята да настъпи и да се изправи очи в очи с Хенри. Може би и да му се извини. Ако успее да продума.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Вто Май 31, 2011 9:37 am

Хенрих стоя като ударен от гръм няколко минути, проклинайки себе си и глупостта си. Вече не заради разваленият момент, а заради фактът, че беше на път да установи връзка с графа и чрез неговите сънища да се сдобива с емоции. Все пак, трябваше да мисли практично, нали така. Само дето се беше провалил в това начинание и сега му се искаше да има възможността да върне времето назад, за да поправи грешката си, но уви.
Беше сигурен, че ще има още много нови възможности да се доближи до Ансел, затова започваше да се успокоява.
Банята го очакваше и той не смяташе да губи време, защото вечерята започваше в осем, а сега беше шест и тридесет.
След няколко минути Хари вече потъваше в хладката вода на ваната, забравяйки за съществуването на материален свят около себе си...
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Вто Май 31, 2011 1:51 pm

В единия край на голямата зала бе разположена дълга маса, около която бяха насядали около петдесетина човека. Чуваше се приятна музика, идваща от музикантите, които Ансел беше наел. Скоро трябваше да започне малко представление, последвано от танци. В организирането на прекрасни вечери младият граф беше ненадминат.
Въпреки тези разсейвания, обаче, Ансел стоеше мълчаливо на мястото си, погълнат от собствените си мисли. Все още изгаряше от срам, когато се сетеше за постъпката си по - рано, а и Хенрих не се беше появил все още. И все пак, още бе рано, чакаха се и още няколко гости.
Анси продължаваше да нервничи, барабанейки с пръсти по бедрото си. От време на време хвърляше разсеяни усмивки по посока на хората, които бяха на масата с него, въпреки, че дори не чуваше какво му говореха. Единствената му мисъл беше "Къде е Хенрих?".
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Вто Май 31, 2011 2:06 pm

Хенрих бе отделил завидно много време на тоалета си. Беше пригладил палавите руси къдрици, бе се постарал всеки детайл от неговото облекло не само да е на мястото си, но и да изглежда перфектно. Хари предпочиташе тъмните цветове и класическите комбинации, затова бе облякъл бяла риза, върху която бе сложил черно сако,заедно с тъмен панталон, изгладен с ръб. Целият ансамбъл бе завършен от черно, сатенено шалче, което бе сложил наместо вратовръзка.
Когато слизаше по мраморната вита стълба, която водеше към залата, усещаше погледните на всички да обхождат неговата внушителна осанка. Хенрих се подмихна леко, но много доволно и направи финалните крачки, приближавайки се до масата.
- Добър вечер. - поздрави той и се усмихна студено на гостите, след което обърна вниманието си към графа и кимна към него.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Вто Май 31, 2011 2:19 pm

Ансел изпусна въздуха, който не знаеше, че задържаше. Когато видя Хенрих, който се приближаваше към масата, той остана поразен от красотата на другия. Комбинацията от черно и бяло наистина му ходеше, а походката му напомняше на дива котка, която се готви да нападне. Тогава дойде ужасът. Какво, ако Хенрих решеше да съобщи на всички останали какво се беше случило? Беше и в пълното си право. Но когато той се обърна към графа и му кимна, тези опасения се изпариха. Поне отчасти. Ансел от своя страха отвърна с леко навеждане на главата и плаха усмивка. О, дано, дано, дано всичко минеше добре, дано успееше да се извини.
- Добър вечер и на теб. Моля, заповядай при нас на масата!
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Вто Май 31, 2011 9:04 pm

Хенрих съвсем нахално се настани до графа, където мястото беше свободно. Не мислеше, че е нужно да се прави на почтен и скромен, след като не беше така. В крайна сметка щеше да е лицемерно, а това качество у хората той не харесваше.
Седна на стола и кръстоса крака, както обикновено и започна да се запознава с влиятелните персони около себе си.
Уви, никой не му направи такова впечатление, каквото Ансел. Той беше ярък, различен, весел, енергичен и съвсем непринуден. Не се стремеше да изглежда строг, груб или пък да всява респект и страх в околните. Неговото социално положение не го бе променило и този факт изпъкваше в съзнанието на Хари като нещо необичайно, но много хубаво, защото му беше писнало от преструвки и псевдо елит.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Вто Май 31, 2011 9:18 pm

Ансел не очакваше Хенрих да седне до него. Всъщност очакваше той да седне възможно най - далеч. Вместо това, младия мъж се намести до мястото точно до него и започна да се запознава с останалите гости, като през цялото време не издаде по никакъв начин, че се е случило нещо между двамата. Кожата на графа настръхна, сякаш осъзнаваше колко близо се намира другия мъж. Надяваше се всичко се беше оправило по някакъв чуден начин. Но пък това бе невъзможно. Е, поне трябваше да пробва да се извини. Отново. Ако успее да преодолее факта, че дъха му секваше всеки път като се опита да изрече нещо. Накрая успя:
- Виж... За по - рано...
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Вто Май 31, 2011 9:25 pm

Хенрих погледна Ансел с почти ококорени очи, сякаш от ума му се бе изтрил моментът, за който графът говореше. Случки от подобен род не му правеха особено впечатление и не оставаха следа в съзнанието му за дълго. Е, тази я помнеше, защото все още се мразеше, за дето не бе успял да установи контакт с Дюроа. Или може би, защото бе убил най-брутално такъв прекрасен момент.
- Не се притеснявайте, господин графе. - изрече едва доловимо Хари, доближавайки устни към ухото на Ансел, а сетне и постави ръката си на коляното му по незнайна причина. Близостта му с графа беше приятна и неангажираща, доставяше му невъобразимо удоволствие да е в компанията му. След като дъхът му опари кожата на врата на Дюроа, която трепереше като премръзнало врабче, Хенрих се отдръпна, а с него и ръката му.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Вто Май 31, 2011 9:47 pm

Малкото въздух, който беше останал в гърдите на Анси изчезна, а лицето му сякаш се възпламени. Гърлото му пресъхна, а когато ръката на Хенрих се махна от коляното му, вледеняващ студ сякаш пролази по цялото му тяло. Графа стисна чашата, която държеше по - силно и разтърси леко глава - близостта до другия изобщо не му се отразяваше добре, а сякаш цялото му тяло копнееше единствено за това - допира му, дъха му, погледа му...
От унеса го изведоха ръкоплясканията на гостите, които бяха обърнали вниманието си към развлекателната програма, която започваше - танцьорки и танцьори в екзотични костюми изпълняваха невероятни движения под звуците на опияняваща музика. Ансел се опита да следи танца, но през цялото му траене не успя да се сдържи и хвърли няколко погледа към Хенрих.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите