Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Пон Май 09, 2011 9:30 pm
Latest topics
» Размяна на банери
Пон Ное 05, 2012 2:49 pm by Максимилиан Уинтър

» Деметрия Алварадо
Нед Юли 03, 2011 12:20 pm by Зендая Блек

» Къщата на Джейкъб
Съб Юни 25, 2011 1:31 pm by Jacob Baker

» Електра Старк
Пет Юни 24, 2011 2:19 pm by Зендая Блек

» Плажната ивица
Чет Юни 23, 2011 12:23 pm by Peyton Sawyer

» Къщата на Ванеса
Сря Юни 22, 2011 6:42 pm by Ванеса Килс

» LA 2010
Сря Юни 22, 2011 5:11 pm by Delena BlackHeart

» Afterdark night club
Вто Юни 21, 2011 9:32 pm by Виктория Еспино

» Предишния или по-предишния потребител?
Вто Юни 21, 2011 11:32 am by Ванеса Ван Дер Удсън

Януари 2019
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   

Календар Календар


Франция [1480]

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Съб Май 28, 2011 4:16 pm

Ансел се беше загледал в една миниатюрна пукнатина на стената пред него. Какво ако зад тази пукнатина се намираше напълно нов свят, който само чака да бъде изследван, свят, пълен с чудеса, невиждани до сега? Младия граф прекара пръсти по пукнатината и се подсмихна. Ако само...
- Господин графе?
Ансел се обърна, стреснато. На вратата зад него стоеше Хенрих, който му беше представен предишния ден. Другият младеж беше с изключително добри обноски, говореше с голяма прецизност и беше глътка свеж въздух в имението - затова Ансел реши да му предложи да остане за вечерта, все пак ставаше късно, пътят беше дълъг, пък и имаше достатъчно стаи в просторния замък. Разбира се, беше наредил да се приготви голяма вечеря, беше уредил и забавления, за да накара Хенрих да се чувства като истински гост на граф. Пък и самият той нямаше нищо против малко танци за разнообразие - животът като управник можеше да бъде наистина скучен.
- А, Хенрих! Надявам се се подготвяш за тази вечер.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Съб Май 28, 2011 4:26 pm

Хенрих стоеше на вратата на просторния кабинет, който гледаше към прекрасната градина на двореца. Въпреки дългите часове, прекарани в път и безсънната нощ, той не се чувстваше ни най-малко уморен. Дори напротив, сутринта бе излязъл на езда с няколко от своите познати, които му бяха показали околността и дори го бяха завели до лозовите полета, за да види наедрелите, лилави гроздове, които почти опираха в земята.
Есента във Франция беше много по-различна от тази на родния му Остров. Беше мека, топла, сравнително суха и много слънчева. Слънцето. Да, то беше нещо, с което Хенрих все още не можеше да свикне. Неговият свят, откакто се помнеше, бе обвит във кадели от гъсти, сиви мъгли.
- Изключително щедро е от ваша страна да ме приютите, господин графе. - изрече той, като не смееше да пристъпи в кабинета, защото кожените му ботуши за езда бяха прашни и щяха да нанесат непоправими щети върху прекрасния персийски килим. Ето защо младежът се облегна на касата на вратата, гледайки към графа.
- Не беше нужно да организирате такава пищна вечеря само заради мен. - всъщност, Хенрих се чувстваше поласкан от фактът, че заради него и само заради него ще се проведе такова соаре.
- Предполагам, че е време да започна подготовката си, след като облеклото ми за езда е крайно неподходящо за такъв вид мероприятие.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Съб Май 28, 2011 4:47 pm

Ансел обходи с погледа си Хенрих - вярно, дрехите му за езда не бяха най - подходящите за официална вечеря, но пък трябваше да признае, че определено му ходеха. Бялата широка риза, която беше облякъл, беше леко разкопчана, оголвайки врата му, косата му бе разрошена, а в едната си ръка, той носеше наметалото, което вече бе свалил.
- Да, може би ще се наложи да се преоблечеш по - ...подходящо.
Графа продължаваше да гледа Хенрих, като се чудеше защо не влиза в стаята. Може би изпитваше страхопочитание, или нещо от рода. Но не, това не трябваше да е така, защото Ансел определено не беше от типа хора, искащи другите да ги е страх от тях. Ето затова той изпрати ведра усмивка по посока на другия младеж.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Съб Май 28, 2011 4:57 pm

- Така е, прав сте. - кимна одобрително Хенрих по посока на графа, след което отвърна на усмивката му с една доста чаровна своя, която накара и без това силно изразените му скули да изпъкнат още повече, а розовите му, пухкави устни да се разтегна в задоволство.
Графът беше много мил с него, и необичайно щедър, не, че Хари имаше против. Харесваше му да бъде обгрижван, да му се обръща внимание, защото до сега, въпреки, че знаеше уникален е, не бе получавал специално отношение заради това.
Младежът прекара ръка през русата си, чуплива коса, която бе разрошена от ездата, с желанието да вкара някакъв ред в безпорядъка на главата си. Май освен преобличане, имаше нужда и от вана.
- Много ли хора ще присъстват на вечерята, сър? - попита Хенрих без особено преднамерение, просто искаше да е информиран за събитието. Освен това той познаваше прекалено малко хора тук, Франция беше съвсем нов хоризонт, който не беше опознал. До сега бе имал честта да се срещне само и единствено с графа и неговото обкръжение.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Съб Май 28, 2011 5:13 pm

- Не, няма да е нищо грандиозно, само някои мои близки приятели и, разбира се, вашата компания.
Ансел и да искаше, нямаше да бъде способен да приготви по - голямо празненство за толкова кратко време. Хора трябваше да бъдат поканени, храна трябваше да бъде приготвена... А и така беше по - добре, така той щеше да може да разговаря с очарователния си гост без много пречки. Нещо в него искаше да узнае колкото е възможно повече за Хенрих, къде е роден, как е израснал, от къде е получил образованието си, от кого е наследил маниерите си... И тази усмивка. А присъствието на много важни и неважни личности, които го задължаваха да сподели вниманието си с тях беше много изтощаващо и ако трябваше да каже честно, досадно.
- Надявам се, няма да имаш нищо против размера на събитието, реших, че ще е разсейващо, трудно се води разговор сред много хора.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Съб Май 28, 2011 5:22 pm

- Радвам се, че събирането ще бъде в тесен кръг, аз не съм много общителен. Вероятно не си е проличало до сега, но ако трябва да бъда честен, пренаселените помещения ме задушават. Промяната на средата е достатъчен стресов фактор за мен, едно подобно соаре вероятно би се отразило пагубно на нервната ми система. - да, Хенрих четеше последните научни трудове. Не, че се увличаше по това да бъде лекар, но такива четива му представляваха голяма интерес.
Но в моментът не беше най-добрата възможност да покаже знанията си. Графът го гледаше с особен интерес и някакъв странен, но очарователен пламък в очите, който може би, при други обстоятелства, би накарал Хенрих да потрепне.
- Уви, сега ще трябва да ме извините, господин графе, но се налага да се изкъпя и преоблека, за да изглеждам подобаващо пред гостите довечера.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Съб Май 28, 2011 5:49 pm

- О, разбира се, разбира се! Ще ви чакам на вечеря! - усмихна се Ансел и сведе леко глава към Хенрих.
Когато госта му напусна стаята, усмивката на графа помръкна. Сякаш заедно с младежа изчезна и свежият въздух в стаята, оставяйки Ансел да диша трудно. Той отново впери очи в пукнатината на стената и се опита да си представи скрития свят, но мислите му бягаха към Хенрих, който се беше оттеглил в покоите си. Беше си тръгнал прекалено рано, а вечерята беше прекалено късно. Ансел стана и се запъти към стаята на Хенрих с намерението да го пита... Нещо, каквото и да е. Все щеше да му хрумне нещо като го види. Бързо намери стаята, която търсеше и почука на вратата.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Съб Май 28, 2011 5:58 pm

Хенрих тъкмо бе влязъл в покоите си и бе свалил тежките кожени ботуши, заедно с голяма част от облеклото си като например широката риза, тесните панталони и коланът, който придържаше оръжията. Беше нахвърлял всичко хаотично на огромната спалня, която приличаше на грамадно привидение заради спуснатият бял копринен балдахин.
Хари извади от багажът си една роба, или по-скоро халат и след като чу почукването на вратата, той побърза да я облече и да отвори, като предполагаше, че е някоя от икономките, която ще му съобщи, че банята е готова и го очаква.
Изненадата беше голяма, когато пред очите му се откри образът на младият граф, който стоеше пред него, гледайки го с онези тъмни като абанос очи, които сякаш се впиваха в него и влизаха в тялото му чак там, където по принцип трябва да е душата му.
- Господин графе? - с нескрито учудване изрече младежът и погледна с недоумение.
- Влезте. Нима има някакъв проблем?
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 1:59 pm

- Проблем? Не.. Аз просто... - Ансел преглътна. Пред него се разкриваше опияняваща гледка - робата на Хенрих бе хлабаво наметната и вързана около кръста и показваше оголените му рамена, както и голяма част от стегнатия му торс. Графа проследи с поглед изразената челюст на младия мъж, красивия му врат, гърдите, които се повдигаха леко при дишането му... И осъзна, че може би е прекалено неподходящо да зяпа така своя гост, който на всичко отгоре бе и мъж, и реши да се фокусира върху лицето му. Но пък красивите очи, изящните скули и пълните устни не му помогнаха да се концентрира. Напротив.
- Аз...Те търсих за да... За да те поканя да поговорим преди вечеря... Ако искаш... Но както виждам си... Зает с приготовленията - Анси трудно намираше думите си и някоя част в мозъка му осъзнаваше, че звучи като идиот, но не можеше да го превъзмогне.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 2:07 pm

- Разбира се, както наредите, господин графе. - покорно каза Хенрих, който стоеше все така на вратата. Явно това беше любимото му място за разговори с графа, независимо от коя страна се намира.
- Влезте и ще обсъдим това, което ви тревожи, банята може да почака. - младежът побърза да влезе, за да събере разхвърляният пъзел от дрехи, които се намираше на леглото му и да ги сгъне. След като набързо събра нещата и ги сложи в порядък върху скрина от стар дъб в далечния ъгъл на стаята.
Хенрих седна в едно от меките кресла, намиращи се до френския прозорец с изглед към фонтана пред главния вход, който представляваше нимфа, носеща амфора, от която се стичаше блестяща, почти нереално синя струя вода. Явно младият управник обичаше изяществото във всичките му форми, защото всяка мебел, всяка гънка по меките, кадифени завеси, всяка шарка на копринените тапети бе замислена, за да допълва съвършенството, което цареше в този дворец.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 2:28 pm

Докато гледаше как Хенрих събира дрехите, лежащи из стаята, Ансел се зачуди какво по дяволите прави там. Помъчи се да игнорира факта, че всяка фибра от съществото му искаше да е в тази стая, но не успя. Чувството беше прекалено непреодолимо. Ето защо когато младият му гост седна в едно от меките кресла към прозореца, Ансел се подчини и влезе в стаята едва ли не против волята си. Още нещо, което намери трудно за игнориране - халата на Хенри се беше смъкнала още повече и сега се показваше почти цялото му тяло от кръста нагоре.
- Тааа, исках да поговорим за... - Анси мислено се сръчка за подходяща тема за разговор - За теб. Така де... Все пак си ми гост, искам да те опозная по - добре. Кажи нещо за миналото си.
На него ли му се струваше, или вече почваше да бръщолеви?
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 2:36 pm

Колкото и да му се искаше, Хенрих не можеше да не забележи погледът на графа, който се плъзгаше ефирно по почти голото му тяло. Беше странно. До сега никой никога не го бе гледал по този начин, а Хари не можеше да си обясни въздействието на погледът на младият владетел върху себе си. Макар да не докосваше струна в него, любопитството му определено бе нараснало и той искаше да знае що за мисли се крият зад тези две потайни шоколадови очи, които изглеждаха толкова невинни на пръв поглед и толкова неприлични, загледаш ли се по-дълбоко.
- За мен? - учудено изрече Хенрих и той повдигна вежди в изумление. Интересно му бе защо именно той бе обектът на разговор в този случай. Не беше ли прието в буржоазките среди за теб да говорят зад гърба ти!?
- Не мисля, че има нещо интересно около моята скромна персона, което би предизвикало вашия интерес. Не искам да ви отегчавам. - Хари раздвижи рамене, ездата днес и дългият път се бяха отразили зле върху гръбнакът му и той сега болеше нечовешки, сякаш някой цирков слон стъпваше по него.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 3:49 pm

- О, повярвай ми, не би ме отегчил. - отбеляза Ансел, като наблюдаваше грациозните движения на събеседника си. Явно беше уморен от ездата. В ума на младия граф се промъкна идеята да отиде до него, да му помогне да освободи напрежението, да го разтрие... Но това бе нелепо. Напълно нелепо. Едва познаваше Хенрих, а и той беше мъж, по дяволите!
- Просто съм любопитен, рядко имам гости, с които мога да разговарям тет а тет. - това не беше напълно вярно. Много от гостите му, някои от които бяха доста високопоставени искаха да разговарят с него, явно според тях той бе "интересен", "иновативен" и всякакви други прилагателни, които като цяло обобщаваха, че другите го смятаха за леко инфантилен, или дори луд. За това сигурно искаха да го изследват сами, да говорят с него, сякаш всеки момент щеше да им докаже, че е по - годен за шут, отколкото за граф. Ансел обаче нямаше намерение да им достави това удоволствие и отказваше да общува с други хора, освен ако не беше на препълнена маса с тях.
Хенрих обаче беше нещо различно. С него той искаше да провежда дълги разговори, без дори да е сигурен от къде е породено това му желание.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 3:57 pm

- Aз дори не съм с благородно потекло, сър. Нямам синя кръв, родителите ми не притежават титли. Дори не знам с какво съм заслужил да съм тук, във вашата компания. - Хенрих се отпусна в мекото кресло, облягайки се, за да облекчи малко гърбът си и се позагърна с робата, защото тя вече се беше свлякла достатъчно неприлично от тялото му.
- Животът ми е низ от обрати, които не могат да бъдат обяснени, нито от мен, нито вероятно дори от съдбата. Понякога си мисля, че боговете ми се подиграват, че аз съм един клоун в техните ръце и те се смеят над моите нещастия. - със сигурност един бог наистина му се подиграваше - неговият покровител, богът на съня. Именно заради него Хенрих се намираше тук, заточен далеч от родните си земи, сам и в немилост. Е, последното беше доста преувеличено, защото графът се грижеше Хари да тъне в охолство и разкош.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 4:10 pm

- Нещастия? Човек като теб не заслужава да бъде нещастен. - защо каза това, Ансел си нямаше никаква идея. Знаеше само, че определено го мислеше. - Но пък от друга страна, колкото повече препятствия преодолее един човек, толкова по - силен става, толкова по - голяма е и наградата му за изтърпяването им. Може би боговете не се присмиват, може би ни тренират. - предложи графа, загледан през прозореца. Водата, която струеше от фонтана - нимфа го успокояваше и му помагаше да събере мислите си. Листата на дърветата се полюшваха, явно вън имаше лек ветрец. А вътре бе толкова горещо. Ансел се обърна отново към Хенрих и разкопча най - горното копче на ризата си.
- Но си прав за това, че животът е низ от събития. Затова е и толкова вълнуващ - никога не знаеш какво ще ти се случи.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 4:16 pm

- Някои знаят какво им е писано. - каза Хенрих, докато втренчено гледаше ръката си, на която бе останал малък белег, който бе получил при богопомазването си. Той беше нишан, който да му напомня за вечността, че силата, която притежава е не само източник на забавления, но и тежък товар.
- Ето, например, вие сте граф, знаете какво се очаква от вас. Известно ви е, че до краят на животът ви ще подписвате документи, ще водите дипломация, ще властвате над тази прекрасна земя. - Хари излезе от краткотрайният си транс, разтърси глава, за да се измъкне от капана на собствените си мисли и кръстоса крака, приемайки по-различна поза, която, надяваше се, щеше да е по-удобна за гръбнака му.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 4:28 pm

- За бога... Ще ти кажа една тайна, никога не съм искал да бъда граф. Продължавам да не искам. Прекалено ми е... Скучно. - Ансел се подсмихна - какво ли не бих дал да живея по - просто, по - динамично, да имам свободата да правя каквото пожелая, да мога да обикалям света... Но всичко това разбира се е невъзможно, понеже съм вързан с това въже, наречено титла. О не, повярвай ми, не обичам да знам какво ми предстои. - графът отново обърна взора си към прозореца. Ветрецът беше спрял, дърветата бяха неподвижни и се протягаха нагоре, сякаш бяха непобедими колоси, които пазеха замъка.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 4:38 pm

- Животът на граф не е толкова лош, сър. Но сте прави, титлата е като котва, която те държи неподвижен през целият ти живот, възспира копнежите ти, обезглавява мечтите ти. Вашият потенциал никога няма да бъде измерван от делата, а от положението ви в социалната стълбица. Ето тук аз имам преимущество - може и да съм син на неук и безпаричен търговец, но имам свободата си. Но пък никога няма да бъда граф. Никога от моят подпис няма да зависят хиляди животи, никога няма да държа юздите на властта в ръцете си. Вие мечтаете да пътувате, а аз съм уморен от пътища. Звучим така, сякаш сме героите в онази история за принцът и просякът. - Хенрих сви уморените си рамене и потърси с поглед табакерата си. Всъщност, не беше точно табакера - по-скоро стара, ръждясала кутия, в която той бе свикнал да държи цигарите си. Намери я на нощното шкафче и с едно рязко движение се изправи и направи няколко крачки, за да я вземе.
- Надявам се, нямате нищо против да запаля цигара.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 5:02 pm

- Против? Не, разбира се, че нямам. - Ансел мислено отбеляза ръждивата кутия, която Хенрих използваше за цигарите си и се зачуди защо не си е взел нова. - Тук се пуши навсякъде, намирам го за красив навик.
Наистина го намираше за красив навик. Много обичаше да наблюдава хората, докато пушат. Всеки си имаше собствени навици, някои се отнасяха с цигарите с грубост едва ли не, а други ги държаха, сякаш държат нещо скъпоценно и чупливо. Хенрих беше грациозен. Той запали цигарата си с изискани движения и си дръпна, като през това време сякаш не осъзнаваше колко красиво изглежда. На Ансел му се прииска да го нарисува.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 7:20 pm

- Не пушите ли, господин графе? - попита удивено Хенрих, учуден от фактът. В епохата, в която живееха, пушенето беше запазена марка за буржоазията и един от нейните отличителни белези, защото тютюнът беше скъпо удоволствие.
Той подаде кутията към Ансел с ефирен жест. Младият граф изглеждаше толкова невинен и миловиден, че Хари не можеше да си ги представи не само като строг владетел, но и въобще да върши някои по-непочтени ежедневни неща. Сега, когато го оглеждаше по-обстойно, Хенрих можеше да види детските черти на лицето му, жизнеността и живителния пламък, който Ансел притежаваше. Неща, които бяха непознати за Хари, въпреки, че беше няколко години по-млад от графа.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 7:38 pm

- Аз? Не, не, благодаря. - Ансел протегна ръка да побутне кутията към Хенрих и пръстите му за кратко докоснаха ръката на другия младеж. Сякаш този допир изгори кожата му и дълго, след като се отдръпна, графа усещаше топлина по възглавничките на пръстите си.
- Пушенето никога не ми е било навик. Но съм пристрастен към това да гледам как другите пушат. - Ансел се усмихна притеснено и прекара ръка през косата си.- Сигурно ти се струвам странен. Няма да съм изненадан, няма и да те обвинявам, ако е така. Доста хора ме обвиняват, че съм... Нетрадиционен... Е, ако искаш, ще те оставям да се приготвяш, не трябваше да те притеснявам изобщо.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 8:16 pm

- Сигурен ли сте, господин графе? - запалената цигара димеше в ръката на Хенрих, изпълвайки въздухът със сивкава завеса от познатия трапчив аромат на тютюн, който се разтапяше в горещият въздух на стаята. Прозорецът не беше отворен, затова туманът бързо изпълни помещението.
В будоара на Хенрих стана една идея по-горещо когато младият граф докосна ръката му със своята. Жестът беше неочакван, но изключително приятен и остави Хари недоволен след края си. Той искаше още да усеща докосването на Ансел, затова побърза да направи едно рязко движение към него и за миг да хване ръката му в своята, задържайки я малко по-дълго.
Погледът му остана сведен към пода дори и след като се отдръпна.
След кратко мислене, Хенрих реши, че иска да види у графа тъмната му страна, макар и бегло. Dreamwalker-ът стана, обиколи столът на Ансел и коленичи до него, поднасяйки към устните на другия мъж цигарата, но преди да го стори окончателно, той си дръпна силно и изпусна тънка струйка дим през почти затворените си устни.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Нед Май 29, 2011 9:48 pm

Кожата на Ансел настръхна от неочакваната близост на събеседника му. Усещането за близост се засили, когато усети аромата на пушека, който мина през плътните устни на Хенрих. Графа се помъчи да преглътне, но гърлото му беше прекалено сухо и не успя. Покорно прие поднесената към устата му цигара и си дръпна. През цялото време усещаше погледа на Хенри, който бе вперен в него и накрая се взря в очите му. Те бяха красиви, топли, проницателни, мъдри. В тях се четяха множество чувства, но най - вече нещо тежко, нещо изгарящо, нещо, което го накара да протегне ръката си и да докосне скулата на Хенрих. Нежната му кожа беше като кадифе, излъчваща приятна топлина. Ансел направи всичко по силите си, за да успее да устои на желанието да зарови ръката си в меката разрошена коса на другия. Усети, че през цялото време беше задържал пушека в устата си и го изпусна бавно, като внимаваше да не го отправи в посока на Хенри.
- Ъм... Да... Това беше... Хубаво. - каза той, все още вперил поглед в госта си.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Максимилиан Уинтър on Нед Май 29, 2011 9:58 pm

Хенри наблюдаваше зорко всеки малък жест на графа, който в онзи момент се беше взрял в него, сякаш търсеше отговори на космични въпроси и dreamwalker-a беше единствения отговор на тези загадки.
Последва и докосването, още по-неочаквано от предишното, но май и по-желано. Ако трябваше да бъде честен, Хенрих не беше докосван по този начин. С толкова нежност, с трепет, която пълзеше по всяка фибра на кожата на графа. Хари не бе опитен с връзките, бе имал няколко такива сексуални с няколко момичета от нисшия обществен слой, които бяха просто мимолетно забавление, но това, което току-що се беше случило бе единствено по рода си.
Хенрих покорно се отдаде на допира и притисна леко бузата си към ръката на Ансел, сякаш насърчаваше докосването му. Приличаше на малко гальовно животинче, което копнееше за ласки.
- Да... - потвърди той глухо, до толкова, че гласът му остана едва доловим за слуха на графа.
avatar
Максимилиан Уинтър

Местожителство : All over the world!
Брой мнения : 56
Join date : 25.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Ансел Дюроа on Пон Май 30, 2011 1:23 pm

Сърцето на Ансел биеше учестено. Той не помнеше някога да се е намирал в такава позиция, не помнеше някога да е изпитвал толкова неща едновременно - сякаш нещо щеше да се взриви в него всеки момент. Проследи с поглед движението на устните на Хенрих, всяко тяхно трепване, всяко миниатюрно движение сякаш оставяше диря в съзнанието му, която обещаваше да стои там много дълго време. Прииска му се да опита тези устни, копнееше да види дали наистина са толкова меки, колкото изглеждат, искаше да ги усети върху своите. Не успя да устои на това желание и наведе главата си към другия мъж.
avatar
Ансел Дюроа

Брой мнения : 23
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Франция [1480]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите