Сан Франциско, Калифорния, САЩ 1990г.

-Три са. Емпатия, Пирокинеза и Манипулация на спомените. Има ли нужда да обяснявам? - повдигна въпросително вежда той.

Валъри млъкна за секунда. "По дяволите..." Не бе само една, не бяха и две, а цели три. Това означаваше, че беше доста по-възрастен, отколкото тя си мислеше.

-Нем, кристално ясно е. - после извъртя очи, май не искаше да разбира повече, отколкото й трябваше за момента. - Е, интервюто приключи. Освен ако не искаш да си изваждаме кирливите ризи наяве ..

-Нем, кристално ясно е. Е, интервюто приключи. Освен ако не искаш да си изваждаме кирливите ризи наяве .. - Елиът се засмя:
-Аз нямам нищо против кирливите ризи... и интервюто. Притеснява ме единствено да не се уплашиш от мен и да избягаш. - разсмя се той и погледна блондинката. Както бе казал, за век и половина, тя наистина си беше бебе-вампир и едва ли бе правила такива неща каквито той. И макар казаното преди малко, за кирливите ризи, той имаше едно наум. Все пак не искаше в знак на уплаха тя да се опита да го убие, а и... компанията й му харесваше:
-Добре, какво ще правим сега, бебе-вампир?

-Добре, какво ще правим сега, бебе-вампир?

-Стига да не си използваш пирокинезата върху мен и да се опиташ да ме изпепелиш, съм съгласна на всичко и.. няма да бягам. - засмя се тя, но после стана сериозна. - Наистина.

Много пъти бе спасявала живота си едва на косъм, не беше забавно. Преди 100-тина година можеше преспокойно да каже, че има и тренинг в това. Пък и бягането от цял подивял кръвожаден клан вампири бе по-трудно, отколкото самото му унищожаване.

-Стига да не си използваш пирокинезата върху мен и да се опиташ да ме изпепелиш, съм съгласна на всичко и.. няма да бягам. - засмя се тя, но после стана сериозна. - Наистина. - Елиът също се засмя на свой ред.
-Спокойно, Вал, само Емпатията и Манипулацията са за използване. - намигна й той и се подсмихна:
-Е, добре, каква друга пакост си правила освен, пребиването на Кас? - полюбопитства той и погледна Валъри. Очите й бяха красиви и изразителни, а лицето й... с тази бяла кожа - перфектно. Той захапа леко долната си устна и се усмихна глуповато на Вал, като зачака отговора й.
-Но... преди да ми отговориш. - той стана и отиде до един шкаф, който като отвори пред него се разкриха няколко шишета. Първото беше уиски, второто - коняк и третото - ром:
-Какво ще желае, вампирката? - попита той и погледна към Вал, като й се усмихна през рамо.

-Е, добре, каква друга пакост си правила освен, пребиването на Кас? Но... преди да ми отговориш. - той стана и отиде до един шкаф, пълен с бутилки алкохол -Какво ще желае, вампирката?

-Ам, всъщност нищо - отвърна тя и се изправи, грабвайки чантата си, от която извади 2 кръвни банки - Запасена съм. Тъкмо бях започнала да огладнявам...

Валъри захапа отвора на първата банка и отпи малко, като вените под очите й започнаха да изпъкват леко. Тя се спря и погледна към Леброс, който стоеше без да помръдва и просто я наблюдаваше.

-Дано не възразяваш... - каза тя и после му се усмихна - И не е културно да зяпаш хората.. така де, вампирите.. особено когато се хранят.

После се върна отново на пакета с "вечерята си" и продължи да пие. Течността се разливаше в устата й се нежно се разтапяше по езика й. Беше почти като правене на любов... само че за вампирските й сетива.

Валъри му отказа и извади две кръвни банки, като започна да пие от едната. Елиът остана загледан малко в нея, на което му действие, Валъри реагира с:
-Дано не възразяваш... - каза тя и после му се усмихна - И не е културно да зяпаш хората.. така де, вампирите.. особено когато се хранят. - Елиът се засмя и взе бутилката с ром:
-Щом казваш, и стига да не е от кръвта ми, не виждам защо да възразявам. - подсмихна се той и отвори бутилката, като веднага след това я надигна. Ромът принципно не му действаше добре, но за да видиш един демон пиян се искаше голямо количество алкохол, което този мотел нямаше.... или поне стаята им. И макар това, той обичаше това коварно питие, което можеше да се сравни с някой демон или вампир. Двете раси изключително много си приличаха, макар че пиян вампир се срещаше доста по-често от пиян демон:
-Напивала ли си се? - попита я той и се засмя, след поредното надигане на шишето.

-Щом казваш, и стига да не е от кръвта ми, не виждам защо да възразявам. - рече той, което накара блондинката да погледне към изпъкнала вена на врата му. Беше яла какви ли не неща от телата на демоните - предимно сметанови или с шоколадов сироп, но никога не бе пила от кръвта им. Чудеше се дали е нещо по-особено или не си струваше въпроса изобщо ..

Валъри се върна обратно към банката и продължи да се храни, когато Елиът я прекъсна:

-Напивала ли си се? - попита я той, а тя за малко да се задави, докато преглъщаше.

-Аз съм англичанка.. - засмя се тя - .. Измислили сме половината алкохоли на света, включително сме дали и някои имена на коктейли, които никога не си чувал .. Естествено, че съм.

Валъри облиза кръвта от устните си и му се ухили широко.

-Аз съм англичанка.. - засмя се тя - .. Измислили сме половината алкохоли на света, включително сме дали и някои имена на коктейли, които никога не си чувал .. Естествено, че съм. - изтъкна заслугата на англичаните относно алкохола, и се ухили широко.
Елиът се подсмихна и поклати глава, след което отново надигна шишето:
-Знам, че е така. - намигна й той и преди тя отново да е захапала кръвната банка се наведе към нея и я целуна. След като прекъсна целувката им, той допря челото си до нейното и се усмихна:
-Мисля, че съм твърде наясно с този факт за алкохола. - каза той с перфектен английски акцент, след което се усмихна дяволито на Валъри и отпи от рома. Поради ранното "преместване" /екстрадиране/ на семейството му от Англия, той говореше по-твърдо, но поискаше ли, си проличаваше от къде са корените му. Елиът се подсмихна и повдигна шишето, което вече бе на половина:
-Наздраве! - каза той отново с акцента си.

-Знам, че е така.- Вал понечи да се върне към кръвната си банка, но демонът се наведе и я целуна. Това вече си бе труден избор - да се отдръпне и да продължи храненето или да се наслади на сладките му целувка. За щастие, Елиът я пусна преди да се е наложило да избира...
-Мисля, че съм твърде наясно с този факт за алкохола. - каза той с перфектен английски акцент, след което се усмихна дяволито на Валъри и отпи от рома.-Наздраве!
Нима и той бе англичанин? Звучеше твърде уверено и добре, за да се преструва, пък какво оставаше за удвояването на сексапила му .. Вал отдръпна лицето си назад, за да може да го погледне директно в сините очи и присви своите:
-Ах тии... Пак ме заблуди.

-Ах тии... Пак ме заблуди. - присви очи Вал, а Елиът се усмихна победоносно.
-Не.. просто не ти казах. - намигна й той и се засмя. Не беше от хората/демоните/, които казваха всичко за себе си, като визираше един определен - Кардея. Често се засичаха с нея, и тя обожаваше да му разказва за новите си "постижения" , а когато допреше до неговите и той откажеше, Кардея ставаше изключително кисела.
Елиът се прозя, явно умората от последната почти безсънна седмица си казваше думата:
-Е, бебе-вампир, аз ще лягам... гледай да не изпиеш кръвта ми. - намигна й той и остави почти празната бутилка с ром на пода, като легна на леглото и затвори очи..

-Не.. просто не ти казах. - намигна й той и се засмя. Една огромна самодоволна усмивка се разля по лицето му, а очите му проблеснаха. После възвърна нормалното си, също така очарователно, изражение и се прозя.
-Е, бебе-вампир, аз ще лягам... гледай да не изпиеш кръвта ми. - след което се запъти към леглото си, легна и затвори очи.
Какво, без приказка за лека нощ за "бебето-вампир"? Вал прибра празната банка в чантата и после свали дънките си, приготвяйки се да си легне. Обърна се към Елиът, който май вече бе започнал да се унася, а след това свали и тениската си. Блондинката постла леглото си и тъкмо, когато щеше да се пъхне под топлото одеяло, тя се обърна към демона и се запъти в негова посока. Легна върху него и започна да го целува, а той отвърна, макар и малко неадекватно. Вампирката зарови пръсти в косата му и прилепна с тялото си плътно към неговото, а ръцете й се бяха обвили около врата му. После изведнъж се отдръпна и каза:
-Сега вече сме равни. - усмихна се дяволито тя и стана - Лека нощ!

Валъри се врътна на пета и най-накрая се пъхна под завивките си. Нощта му щеше да е лека, ако изобщо сега щеше да може да заспи ...

Тъкмо се унасяше когато Вал легна върху него. Беше полугола, поне от това което разбра когато тялото й се допря до неговото. Започна да го целува, ръцето й обвиха врата му, и тъкмо когато Елиът й отвръщаше със същите като нейните целувки, тя се отдръпна:
-Сега вече сме равни! Лека нощ! - стана от него тя, и се запъти към леглото си, с една дяволита усмивка на лицето си.
Елиът се надигна леко, докато седне на леглото, и я погледна учудено:
-Я виж ти... Бебето-вампир, не било бебе, а палавница. - засмя се той и прокара ръка през косата си. - Лека нощ, отново. - намигна й той и отново надигна рома, като си каза, че това ще е последната му глътка за вечерта. Тръшна се на леглото и затвори очи. Нямаше голямо намерение да спи, макар че умората си казваше думата, и накрая се предаде...