Сан Франциско, Калифорния, САЩ 1990г.

Магазинът се намираше на ъгъла на слънчевата Уокър стрийт №10. Вал разглеждаше плочите вече повече от половин час и въпреки това имаше чувството, че може да прекара още доста време така. За своите приблизително 200 години, тя трябваше да признае, че последните 20-30 години на 20ти век бяха най-добри откъм музика. Ровейки из прашните албуми, тя се връщаше към 70-те - Аеросмит, Алис Купър и Блак Сабат, към динамичните и твърди '80 и стигаше до сегашното последно десетилетие на века - така мелодично и прочувствено. Ако не беше музиката, съществуването й като вампир, освен лишено от всякакъв смисъл, щеше да е и адски скучно.

Русокоската грабна една плоча и я постави на купчинката, в близост до себе си, която пък се наклони и пръсна по пода. Валъри се наведе и започна да събира плочите, когато непознато момче хвана албума на Нирвана и й го подаде.

-Благодаря. - каза тя и се изправи, усмихвайки му се.

Сан Франциско, Елиът обичаше този град. Разходките из него го караха да се чувства пълноценен. Всъщност през 90-те не беше кой знае колко особен, но все пак имаше своя чар. Вървейки по улиците, той се спря пред някакъв музикален магазин. По лицето му се разля кратка усмивка. Елиът бутна вратата и влезе вътре, след което се заразхожда из щандовете с плочи. Докато вървеше и оглеждаше по някоя друга плоча, до него падна цял куп. Спенсър се обърна и видя русо момиче, което събираше плочите си. Той се наведе и взе една, обърна я няколко пъти в ръцете си, след което я подаде на момичето, което му благодари с усмивка. Елиът й отвърна със същото, или поне някакво подобие на такава:
-Няма защо. Нирвана, имате вкус. - кимна й Елиът и погледна към плочите в ръцете на момичето, след което огледа нея. Руса, със сини очи и бяла кожа. Не съмнено беше красива. Пък и от годините в които бе живял, Елиът разбираше от женска красота, пък и блондинките по време на 80-те и 90-те му харесваха. Той се усмихна леко и взе някаква плоча, която завъртя в ръката си и после остави.

-Няма защо. Нирвана, имате вкус. - рече непознатият и също се усмихна.

Вал кимна и обходи лицето му с поглед, спирайки се на блестящите му наситено сини очи - вероятно по-сини и от морските дълбини. Докато нейните бяха сиво-сини, то неговите искряха като скъпоценен камък Лапис лазули. Вампирката премигна и се отърси от чара му, след което започна да подмята плочата в ръцете си.

- Да, добри са. Мисля, че ги очаква бляскаво бъдеще. - отвърна тя, а английският й акцент подчерта всяка една нейна дума по един много сладък начин. - Търсите ли нещо конкретно, мога да помогна? Или просто се шляете наоколо като мен ...

- Търсите ли нещо конкретно, мога да помогна? Или просто се шляете наоколо като мен ... - английски акцент, блондинка, Елиът притвори леко очи. Беше просто... уникална комбинация. Той се усмихна и постави една плоча обратнно на мястото й:
-Второто. Просто.. не можах да устоя на магазина. - засмя се той и погледна момичето. - Не узнах името Ви? - каза той, като факта който се опита да изрази, прозвуча по-скоро като въпрос. Истината беше, че учтивата форма, просто не беше в негов стил, пък и не бяха в толкова официална обстановка. Елиът се усмихна още веднъж, като този път усмивката му си пролича повече, отколкото предишните пъти.

-Валъри. - рече тя и протегна ръка към него.

В момента, в който се здрависаха, вампирските й сетива се пробудиха и особено онова специфично усещане, което през многото години от нечовешкия й живот неведнъж й е подсказвало за приближаваща опасност или най-малкото - за нещо свръхестествено наоколо. Вал веднага едва забележимо, но напълно осезаемо, отдръпна ръката си й я притисна към себе си, заигравайки се с верижката на врата си. Тя присви очи и се усмихна дяволито.

-Е, какво точно си ти? - каза изведнъж тя с равен тон и повдигна вежда.

Момичето, или по-точно, Валъри, се представи, след което двамата се здрависаха. Елиът се усмихна дяволито. Вампир значи. Странно преди две седмици бе убил един такъв. А това по което разбра какво е тя? Здрависването, секунда след като допряха ръцете си една до друга, Валъри отдръпна своята:
-Е, какво точно си ти? - попита русокоската и повдигна едната си вежда. Е, явно не само той бе разбрал, че другия не е човек, но поне той знаеше какво е тя. Елиът се подсмихна и погледна момичето в очите, можеше да й каже каквото си поиска, но реши веднъж в живота си да бъде честен, или поне донякъде:
-На теб на какво ти приличам? - попита я той с усмивка на лице, след което се приближи до ухото й и прошепна. - Демон. - отдръпна се почти веднага след като каза какво е, усмихна се на Валъри и се облегна на единя рафт, внимавайки да не го счупи:
-За вампир, можеше да се справиш и по-добре, като например още с влизането ми да разбереш какво съм... но... има време. Нова ли си? - повдигна едната си вежда той и се усмихна лукаво.

Eдна самодоволна усмивка се появи на лицето му. Никак не беше изненадан, че го разкри.

-На теб на какво ти приличам? - попита я той. Вал сви рамене; през ума й минаваха какви ли не наименования и еталони. Бас държеше, че не беше ангел - те се познаваха от километри и бяха прекалено наперени. Много вероятно бе да е магьосник или върколак, а защо не й хибрид? Той се приближи към нея и прошепна в ухото й "демон". Валъри се подсмихна - беше от чернооките адски копелета. Демоните й бяха по-симпатични от ангелите, с тях се спогаждаше лесно, колкото и коварни да бяха, пък и склонността им към разруха и смърт - е, коя раса не обичаше това?!

-За вампир, можеше да се справиш и по-добре, като например още с влизането ми да разбереш какво съм... но... има време. Нова ли си? - запита той, облегнат на един рафт.

- Ами, какво да ти кажа ... - Вал се приближи към него и подръпна ризата му надолу, после се наклони настрани и вдиша леко от аромата на врата му. - Добре си прикрил миризмата на сяра с този парфюм .. Заблуди ме.

Тя прокара върха на пръстите си по една пулсираща изпъкнала вена и се отдръпна, оглеждайки го отгоре до долу - този добре си пазеше приемното тяло. Със своите маниери й напомняше на Лазариус, с когото се бе срещнала в началото на века, но събеседникът й определено не бе русокосият мускулест скандинавец от тогава.

- А кой от всичките чернооки си ти? - запита тя и кръстоса ръце пред гърдите си.

- Ами, какво да ти кажа ... Добре си прикрил миризмата на сяра с този парфюм .. Заблуди ме. - отбеляза Валъри и прокара ръка по врата му, след което се отдръпна оглеждайки го отгоре до долу.
- А кой от всичките чернооки си ти? - попита тя, кръстосвайки ръце. Елиът се усмихна дяволито и облиза долната си устна. От много време не го бяха питали този въпрос, и сега му беше доста забавно:
-Леброс. - отговори той и премигна, като за миг очите му почерняха изцяло. Още едно мигване и очите му отново придобиха светло-синия си цвят. - Но все пак може да ми викаш Елиът. - усмихна се той и се отблъсна от рафта, като се приближи към Валъри и погали леко лицето й. Не мислеше да флиртува или нещо такова, просто стар навик, който... е навиците си бяха навици. Спенсър се усмихна и прехапа леко устната си, прокарвайки леко ръка през косата си:
-Приятно ми е, Валъри. - прошепна той и погледна Вал право в очите. Бяха почти като неговите, само че малко по-тъмни.

-Леброс. Но все пак може да ми викаш Елиът. - очите му почерняха изцяло само за миг и после отново възвърхнаха силно въздействащия си син цвят.

Леброс. Беше чувала за него от други демони, което й правеше донякъде чест. Не бе сигурна колко високо бе в демонската йерархия той, но Вал знаеше, че е доста древен, макар и да не предполагаше реалната му възраст.

-Приятно ми е, Валъри. - прошепна той и я погледна право в очите.
-Дано да е така. - намигна му тя, а акцентът отново допълваше думите й.

Тя се обърна и тръгна бавно и грациозно към джубокса в края на магазина, като му кимна с глава да я последва. Винаги се отпускаше по един странен начин в компанията на демони, но никога не ги и подценяваше. Бяха жестоки и безскрупулни, а често и по-могъщи, отколкото останалите раси смятаха. И като се замисли за това ...

-Е, кажи ми, Елиът - заговори тя и се обърна, за да го погледне закачливо - Как намираш моята раса? Доста голяма напаст сме, а?

- Е, кажи ми, Елиът. Как намираш моята раса? Доста голяма напаст сме, а? - попита Валъри и го погледна закачливо. Спенсър се усмихна дяволито:
-Бяхте ми интересни... първия век... след това... какво да ти кажа, изгубихте чара си. Но все пак, ти си първия вампир, който ми допада... засега. - Елиът наклони леко глава на една страна и се усмихна едва доловимо. След което погали леко лицето й, като веднага след това я заобиколи и се подпря на джубокса. Ако трябваше да бъде честен, вампирите отдавна бяха изгубили чара си, и неговия интерес. Единственото което му харесваше в тях, беше че бяха коварни... понякога:
-Ами ти, Вал, какво мислиш, за нас? - не й остана длъжен Елиът, като очите му отново почерняха за миг. Щом тя искаше да узнае мнението му, и той искаше да разбере нейното.

Първият вампир, който му допада? Валъри вече трябваше да си записва комплиментите, които й бе направил. Тя включи джубокса и като фон на разговора им и мислите й зазвуча тиха мелодична рок балада.

-Ами ти, Вал, какво мислиш, за нас? - запита той, а очите му проблеснаха и почерняха за миг.

Тя се усмихна широко и погледна надолу към пръстена си. Замисли се до каква степен бе добре да му признае истината и дали ако го направеше, нямаше да бъде използвано срещу нея по-късно.

-Харесвам ви. - призна тя и го погледна. - Вие сте непринудени, не е нужно да се представяте за нещо, което не сте. Жестоки, но поне искрени. Всявате ужас и страх навсякъде, а и никой не би искал да има демон около себе си. Е, никой освен мен, може би. - ухили се вампирката.

-Обаче вампирите сме тоооолкова по-неустоими - допълни тя, шепнейки и отново се ухили.

-Умееш да ласкаеш демоните. - засмя се той, и се заслуша в музиката, като слушаше какво говори Вал. Вампирите неустоими? Елиът се подсмихна и кръстоса ръце:
-Щом казваш... - повдигна вежди той и се засмя. Вампирите, както и демоните, бяха с доста голямо самочувствие, а тази тяхна черта допадеше най-много на Спенсър. Спомни си една вампирка, която беше с толкова голямо самочувствие, че когато му писна да се занимава с нея, просто я уби. Споменът го накара да се усмихне, след което погледна Вал:
-Искаш ли да пийнем по нещо? - попита я той и повдигна едната си вежда. В момента се сещаше за два бара и едно кафене, но все пак беше избор на Валъри...

-Умееш да ласкаеш демоните. - засмя се той.

Че кой не би искал да погъделичкат егото му, особено по този начин? Вал бе опознала достатъчно тези същества, за да знае как да проникне в ума им - поне повърхностно - или, най-малкото, да привлече вниманието им. Дори смееше да твърди, че до някаква степен им е слабост, както те на нея.

-Искаш ли да пийнем по нещо? - попита я Елиът и повдигна едната си вежда.

Нямаше да му прилага никаква хипноза или внушение, все пак не знаеше какви са и неговите способност, но засега се очертаваше един приятен следобед и в това нямаше нищо лошо.

Вал кимна в съгласие и излязоха от магазина.

След като излязоха от магазина, Елиът поведе Валъри към най-близкото кафене. Което в скучая бе на две пресечки от музикалния магазин. Не беше нещо кой-знае-какво, но кафето им бе превъзходно.
Когато пристигнаха, Елиът отвори вратата на Вал, и й направи знак да влезе. Стремеше се да разнообрази скандалджийския си характер. Интересно докъде щеше да го доведе това. Когато се настаниха на една маса, при тях дойде сервитьорка:
-Едно дълго кафе, чисто. - усмихна се той и погледна към Вал, която също даде своята поръчка. Щом сервитьорката се отдалечи, Елиът се облегна на масата и погледна Вал с усмивка:
-Е, няма ли да ми разкажеш за себе си? - попита той и се засмя. Попринцип не го интересуваха подробности за хората, но Вал изглеждаше крехка и беззащитна, а всъщност беше силна, поне така мислеше Елиът. А с това, че вида й лъже, Валъри печелеше симпатиите на Спенсър.

Валъри и Елиът умълчано стигнаха до кафенето, на две пресечки от музикалния магазин. Влязоха вътре и се настаниха на една усамотена маса в ъгъла на заведението, а сервитьорът дойде да им вземе поръчките.

-Едно дълго кафе, чисто. - усмихна се демонът, не откъсвайки поглед от Вал.
-За мен късо експресо със сметана. - каза тя и също погледна към Елиът.

Естествено, всички въпроси, които напираха в него по пътя насам, сега щяха един по един да се изсипят върху момичето:

-Е, няма ли да ми разкажеш за себе си? - Въпрос №01

Вал сведе глава надолу и се заигра с верижката на врата си. Демонът изглеждаше наистина заинтригуван от нея, но бе сигурна, че нямаше да остане никак запленен от историята й. Тя реши да пропусне драматичните моменти, както и скучните факти за това, къде е родена и отраснала, кога са я превърнали и какво по дяволите търси в града и затова се наведе напред към него и заговори бавно със сладкия си акцент:

-Предполагам ще ти е любопитно да узнаеш, че последната ми среща с демон се състоя не някъде другаде, а на боксов ринг. Демонка, ако трябва да уточня...Ах, каква кучка беше, радвам се, че я размазах. - разсмя се силно тя.

-Предполагам ще ти е любопитно да узнаеш, че последната ми среща с демон се състоя не някъде другаде, а на боксов ринг. Демонка, ако трябва да уточня...Ах, каква кучка беше, радвам се, че я размазах. - разсмя се Валъри, а Елиът последва примера й. Това крехко момиче, да размаже демонка, трябваше да й се признае, че е добра. Беше чувал за това, как някаква вампирка се сбила с демон, но не предполагаше, че това може да е блондинката срещу него. Елиът се подсмихна и поклати глава, като внезапно се сети... Касандра?
-Да не би да си размазала Кас? - попита той и погледна към Валъри въпросително, след което продължи. - Ако е Касандра, познай кой я утешаваше след това. - засмя се той и повдигна самодоволно вежди. Всъщност всички демонки, бяха кучки, така че кръга не се стесняваше много с определението "кучка" , но все пак си мислеше, че въпросната пребита демонка може да е Кас..

-Да не би да си размазала Кас? Ако е Касандра, познай кой я утешаваше след това. - засмя се Елиът. Изглеждаше възхитен, макар още да не бе чул всичко.

- Случи се в един демонски бар в Канзас. По това време бе голямо зрелище да се гледа бой между различни раси, а аз бях толкова отегчена, че се записах на шега. Не се гордея с участието си, но.... с представянето си се и то много. - ухили се тя - Пък и според регламента не беше нужно да се избиваме, а да се нокаутираме за повече от 5 секунди.

Сервитьорът дойде и донесе поръчките им, а Вал млъкна, за да не чуе разговора им. Вампирката отпи малка глътка от кафето си, след което подпря с ръка брадичката си и продължи:

- Като коренячка англичанка не съм възпитана да се държа така, но предполагам, че скуката променя хората до неузнаваемост. - засмя се леко тя. - Пък и Касандра наистина си го просеше много преди това ..

-Пък и Касандра наистина си го просеше много преди това .. - оправда се Вал. Елиът се засмя и отпи от кафето което сервитьора му беше донесъл. Облегна се назад и се усмихна дяволито на Валъри:
-Убеден съм.. - засмя се отново той. - Отнася ли се за другите раси... нека кажем, че и аз да бях щях да сритам задника й. - смигна й Елиът и си припомни последния му скандал с Кас. Той беше целунал някакво момиче, а Кас я уби.. е не я винеше, но все пак - ревността? Не му се нравеше:
-С нея не се понасяме от... около половин век. Когато се разделихме и двамата бяхме ранени, тя заби нож в гърба ми, ъм... буквално. - засмя се той и отново отпи от кафето си.

- С нея не се понасяме от... около половин век. Когато се разделихме и двамата бяхме ранени, тя заби нож в гърба ми, ъм... буквално. - засмя се той и отново отпи от кафето си.

- С коя ръка? Защото й счупих дясната. - ухили се дяволито Вал - Сигурно си е търсила друго тяло след това...

Момичето погледна надолу и внимателно разбърка кафето си. Компанията му беше.... приятна. След като бе станала вампир, единствено имаше класа си. После се появи и Дестен. Но не за толкова дълго, колкото й се бе искало. От там насетне тя нямаше приятели, нито врагове. Тези, които срещаше по пътя си бяха просто познати, които в дадени моменти й помагаха донякъде, а в други случаи се опитваха да я смачкат. Тя очакваше всичко, дори и немислимото, и не би се изненадала от нищо, което владееше или идваше от свръхестествения свят. Но ето, че от време на време, се появяваше някой като демона, с когото тя си говореше в момента, и разведряваше периодите на абсолютно уединение и самота. Валъри вдигна погледа си към него и повдигна вежда:

- Аз споделих, сега е твой ред.

- Аз споделих, сега е твой ред. - заяви му Валъри, а Елиът вдигна погледа си към нея. Ако знаеше колко е живял и колко спомени има, със сигурност нямаше да пита. Той се подсмихна и въздъхна:
-Нека пропуснем скучните факти, които за съжаление са в изобилие, и да кажем, че... ами... убивам всеки който срещна. - вдигна оттегчено рамене той. За него това бе един скучен факт, който присъстваше в живота му.
-Бил съм се с повече демони, вампири, върколаци и всякакви други изчадия, отколкото можеш да преброиш. Но не е нещо с което се гордея... - оправда се той и продължи. - ... всъщност... гордея се. - Елиът се засмя и погледна Валъри. - Спокойно, няма да се опитам да те убивам, не си ме ядосала. - намигна й той и отпи от кафето си.

-Бил съм се с повече демони, вампири, върколаци и всякакви други изчадия, отколкото можеш да преброиш. Но не е нещо с което се гордея...всъщност, гордея се. Спокойно, няма да се опитам да те убивам, не си ме ядосала. - намигна й той и отпи от кафето си.

-Не ми и беше минавало през ума - смигна му тя и пресуши кафето си. - Пък и не съм от страхливите.

Валъри като че ли отбягваше въпроса с убиването. Не беше от проблемните вампири, които страдаха от комплекси за малоценност и търсеха непременно внимание или начин да се докажат, но пък и не искаше да разказва за "тъмния" си период.

-Какво те води в Сан Франциско? - потърси друга тема за разговор тя - Аз наскоро бях в Австралия... не ми хареса.

- Какво те води в Сан Франциско? - попита Вал. - Аз наскоро бях в Австралия... не ми хареса. - продължи тя.
Елиът се усмихна, на кой би му харесало в Австралия, самият той мразеше страната. Спенсър поклати леко глава и се заигра с ръба на чашата:
-Имах малко работа тук, а и трябваше да тръгна по спешност от предишния град в който бях. - вдигна рамене той и погледна невинно. Всъщност му се бяха обадили, за някакви вампири, които правят проблеми, и единствения начин да се оттърват от тях, бил убиването им. Елиът нямаше нищо против, затова бе тръгнал към Сан Франциско, но... е не искаше да издава всичко:
-Та значи... не си от страхливите, така ли?

-Та значи... не си от страхливите, така ли? - явно не се отказваше лесно. Защо всички се опитваха да я предизвикват или уплашат?

-Нем, ни най-малко. - поклати глава тя и после присви очи - Защо, намекваш ли ми нещо?

Заведението беше почти празно, но оглеждайки се наоколо, Валъри се замисли за това какво едно предишно нейно Аз би направило: за по-малко от 5 минути вратът на сервитьора щеше да бъде прекършен, а опитът за бягство на, и без друго, малкото клиенти - да бъде опропастен; по-възрастните хора - разкъсани на парчета, майките и бащите - пресушени до капка, а децата - идеалното прикритие - щяха да бъдат превърнати и скоро да станат смъртоносни вамп-терминатори за нищо неподозиращия град. Вал се усмихна - това щяха да са нейните 7 минути в Рая. Но тя не бе такава, вече не. Въпреки това миналото все още си бе там, ненапълно зад гърба й. То непрекъснато напомняше за себе си и в крайна сметка, бе част от историята.

-Нем, ни най-малко. - поклати глава Валъри и после присви очи - Защо, намекваш ли ми нещо?
Елиът поклати глава. Харесваше му увереността в думите й, но ако го опознаеше по-добре, нямаше да говори така. Всъщност, щеше да се оплаши само от част от нещата които той бе правил:
-Нее... аз да намеквам? - засмя се той и погледна невинно към Вал, вдигайки рамене. - Всъщност, ако имах нещо в предвид, нямаше да намеквам. - присви леко очи той и се усмихна на Валъри. Припомни си онзи път, в който също разговаряше с една вампирка, на тема страх.. е тогава бяха в гората и след като леко я подпали, тя се опита да го убие и да избяга. В крайна сметка завърши с клон в сърцето. Истината беше, че когато някой се опитваше да нарани или убие Спенсър, първия биваше безмилостно убит. Надяваше се Вал да не направи тази грешка, защото всъщност компанията й, му бе приятна.

-Всъщност, ако имах нещо в предвид, нямаше да намеквам.

Ако трябваше да бъде честна, увереността и самочувствието, които демонът излъчваше, му придаваха огромен сексапил. Не знаеше дали бе отработил това с времето или просто притежаваше тези качества, но действаше неоспоримо.

-Тогава ще знам за в бъдеще. - рече русокоската и се облегна на стола си. - Нещо против ... ? - попита тя и придърпа чашата му с кафе към устните си, а после отпи една малка глътка и му я върна обратно.