Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Пон Май 09, 2011 9:30 pm
Latest topics
» Размяна на банери
Пон Ное 05, 2012 2:49 pm by Максимилиан Уинтър

» Деметрия Алварадо
Нед Юли 03, 2011 12:20 pm by Зендая Блек

» Къщата на Джейкъб
Съб Юни 25, 2011 1:31 pm by Jacob Baker

» Електра Старк
Пет Юни 24, 2011 2:19 pm by Зендая Блек

» Плажната ивица
Чет Юни 23, 2011 12:23 pm by Peyton Sawyer

» Къщата на Ванеса
Сря Юни 22, 2011 6:42 pm by Ванеса Килс

» LA 2010
Сря Юни 22, 2011 5:11 pm by Delena BlackHeart

» Afterdark night club
Вто Юни 21, 2011 9:32 pm by Виктория Еспино

» Предишния или по-предишния потребител?
Вто Юни 21, 2011 11:32 am by Ванеса Ван Дер Удсън

Януари 2019
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   

Календар Календар


Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Go down

Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Серена Лайтън on Чет Май 19, 2011 9:10 am

Осъзнах, че не бях по обещанията. Обещавах нещо, а не можех да го спазя. Крайно време беше да напусна Украйна и заедно с една група бежанци успях да достигна до Франция, откъдето лесно можех да достигна и до Италия, а тази страна по това време определено беше просперираща. Сега сме някъде около 18 век, така че почти цяла Европа е в разцвета на силите си, но крайбрежните градове определено превъзхождат останалите. Ако не бъркам сега сме около 1774 година. Определено е минало доста време, откакто се отказах от подчинението и започнах да се боря за своята свобода, а и до ден днешен все още си се боря. Та същия този септемврийски ден на 1774 година реших да се разходя из Венеция. Този град ми бе от любимите, толкова много спокойствие и живопистност на едно място. Като нова не бях сред най-богатите, но щом живееш достатъчно дълго, то непременно успяваш да се подсигуриш със средства за напред. Привидно бях изучила всички маниери да придворните и по-аристократичните дами, така че дори и да не бях на тяхното ниво, определено можех да се държа като тях и да заблудя неподозиращите непознати. За днешната си разходка избрах една тясна уличка, която бе както слънчева, така и сенчеста, а най-хубаво беше, че минаваше покрай един от венецианските канали, откъде идваше и леката прохлада, въпреки че септември далеч не бе чак толкова горещ месец.
avatar
Серена Лайтън

Местожителство : Засега е в Серенити Фолс
Брой мнения : 17
Join date : 17.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Вики д'Арк on Чет Май 19, 2011 9:29 am

Бяха минали почти деведесет години откакто испанското девойче бе получило "дарът на нощта". Бе напуснала родната Испания още на 31-2 години, когато започна да си личи, че някак си тя не се променя външно. Без много много разговори Вики напусна града. От тогава тя търсеше другто момче, превърнато същата нощ.

Така, търсейки трейси ВИктория д'Арк се озова във Венеция. Не й беше от любимите места, всичката тази вода... Докато обикаляше безцелно улиците на града една тясна уличка првлече вниманието. Беше достатъчно тиха и отдалечена от центъра, така че блондинката спокойно можеше да се нахрани.

Д'Арк сви по тъмната уличка и се заоглежда. Беше някак си необичайно средата на септември по улиците да няма никой. Докато търсеше нещо което да утоли жаждата й, вниманието й бе привлечено от приближаваща се фигура на жена. Ясно беше, че не е човек, но Виктория все още не разпознаваше създанията само по външния вид и миризмата им. Момичето се приближи до жената и поздрави учтиво.

-Добър ден. - усмихна се чаровно Ия и наклони леко глава на дясно. - Прекрасен ден за разходки из такъв прекрасен град, като Венеция - малко повече учтивост никога не бе излишна.
avatar
Вики д'Арк

Брой мнения : 52
Join date : 16.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Серена Лайтън on Чет Май 19, 2011 9:54 am

- Така е. - все още бях запазила леко по-твърдият си руски акцент, който естествено ме отличаваше от италиянците. - Не мислите ли, че септември е един наистина красив месец.
Обичах да разговарям за несъществени теми, стига да има с кой, а това момиче ми изглеждаше като съвсем неангажираща компания. Доколкото можех, разбрах че е вампир. Никога не се бях интересувала от разпознаването на същества, но в последно време се налагаше доста често да го използвам, тъй като винаги трябваше да съм сигурна, че съм в безопасност.
- А вас какво ви води насред тази безлюдна улица? - попитах, след като се бях спряла и обърнах поглед към близкия канал. Обичах водата, но не и онези малки лодки, с които туристите се разхождаха. Падах си леко авантюристична личност и предпочитах просто да поплувам, но сега не бе моментът, а и определено разговора ми бе по-интересен.
avatar
Серена Лайтън

Местожителство : Засега е в Серенити Фолс
Брой мнения : 17
Join date : 17.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Вики д'Арк on Чет Май 19, 2011 10:04 am

Акцента на непознатата я издаваше. Макар на пръв поглед изобщо да не се различаваше от жените в Италия, твърдия руски акцент я разкриваше. Вики я изгледа преценяващо и се усмихна.

-Винаги съм предпочитала летните месеци. Септевр, октомври и ноември са някак подтискащи - Ия потрепери.

Мис д'Арк проследи погледа на все още непознатата си събеседничка и поклати глава.

-Обичам пустите места. На тях винаги можеш да си себе си без да се притесняваш за околните
. -блондинката присви очи и огледа жената. - А Вие? Тук не е подходящо за сама жена.

Не че Вики не бе сама жена. Все пак като вампир, тя можеше да усети чуждото присъствие от далеч. Би се спасила лесно при нужда. Но жената й изглеждаше доста крехко създание.
avatar
Вики д'Арк

Брой мнения : 52
Join date : 16.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Серена Лайтън on Чет Май 19, 2011 6:20 pm

Обърнах се към момиче със съвсем плавни движения. Аз сама ли й изглеждах. Вярно, че сега бях сама, но бях достатъчно силна, за да се спася от някоя по-опасна ситуация, а и бях изключително добра в подобни действия.
- А вие не сте ли сама? - попитах накрая и съвсем леко се усмихнах, сякаш се радвах над нищожия си триумф, след като бях задала толкова "неочакван" въпрос. - Просто се разхождам, а сред центъра е прекалено шумно и пренаселено. Предпочитам малко по-усамотените улици, както вие казахте - на такива места наистина може да си себе си.
Сега ли пък какво целях? Определено нямах желание да разкривам каквото и да е пред нея или поне засега намеренията не ми бяха такива.
- А вие госпожице как се казвате и от Италия сте? - попитах съвсем невинно. Вътрешно усещах, че и тя също не бе изцяло италианка, нещо в нея бе по-различно от техните маниери, но пък и толкова си приличаше. Може би от съседните страни или пък имаше чужде странни корени и това я правеше малко по-различна от тях.
avatar
Серена Лайтън

Местожителство : Засега е в Серенити Фолс
Брой мнения : 17
Join date : 17.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Вики д'Арк on Чет Май 19, 2011 8:32 pm

Плавните, невинни движения на непознатата изразяваха учудване. Сякъш не вярваше на чутото от нея.

-На пръв поглед сте сама.. искам да кажа видимо сте сама
- Вики присви очи и се усмихна - Колкото до мен, да сама съм, но .. Да кажем, че при мен нещата не стоят така

Вики нямаше намерение да съобщава на непознатата, че пред нея стой вампир. Но все пак, в случай, че жената разбере спокойно можеше да промени спомена й.

-Името ми е Виктория д'Арк. - представи се блондинката - Не съм от Италия. Испанка съм. А вие коя сте? - попита на свой ред Вики
avatar
Вики д'Арк

Брой мнения : 52
Join date : 16.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Серена Лайтън on Пет Май 20, 2011 7:13 pm

- А аз съм... - за миг се замислих, защото май вече сама изгубвах идентичността си. Бяха минали години откакто бях се разделила с родното си име, приемайки друго, за да се предпазя и сега се чудех какво да отговоря. Дали след време нямаше отново да ми дойде на ума да се прекръстя? Ами ако след хилядолетие отново се срещнехме? Всъщност тя можеше ли да живее до хилядолетие? Както и да е... Редно бе да се представя. - Аз съм Оксана. Без фамилии, без официалности. Просто Оксана.
Какво пък? Ако се срещнехме след хилядолетие просто щях да се представя за своя потомка. Така де, понякога роднините си приличат нали?
- И въобще не съм сама. Може да ви изглеждам сама, може в реалност да съм сама, но пък и така ми е добре. Нямам нужда от нечия помощ, справям си се сама без да ми е нужен някой. - продължих с коментарите относно вече почти забравения й въпрос, защото най-мразех да съм в ситуация, която да предполага опетняване на името ми. Можех външно да съм същински ангел, но надълбоко в самата си душа бях същинско дяволче и ако някой успееше да ме зърне в подобен момент на дяволитост, въобще нямаше да посмее да ме сравни с онези крехки подобия на птици, които защитаваха доброто.... Не че имах нещо против тях, но просто бе унизително постоянно да те причисляват към тях, след като според всяка митологии си им враг.
avatar
Серена Лайтън

Местожителство : Засега е в Серенити Фолс
Брой мнения : 17
Join date : 17.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Венеция, Североизточна Италия;; някъде през VIII век

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите