Вход
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 22, на Пон Май 09, 2011 9:30 pm
Latest topics
Лондон /2009 г./
2 posters
:: Serenity Falls :: Миналото
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Лондон /2009 г./
Доминик бе станал раничко. Бе поспал едва три часа, но достатъчно, за да не се оплаква известно време от липса на сън, пък и нямаше да му се налага да търси сънотворни. Явно малката Алекс наистина му действаше успокояващо и го караше да се отпуска, а всъщност не трябваше, защото трябва да се грижи за нея и да й осигури сигурността и спокойствието, което й бе нужно.
Крачеше полу гол из помещението. Ризата му бе захвърлена на фотьойла, оставяйки голите му гърди незащитени, а релефното му тяло на показ. Беше красив и сексапилен. Русата му коса бе разрошена и стърчеше на всички страни, което му придаваше един особено невинен чар. Дължеше телефон в ръката си и разговаряше уж тихичко, но май бе успял да събуди Алекс.
- Елизар, постарай се да ми намериш нещо за синини и въобще за наранявания, сега затварям.- каза набързо и се извърна назад към момичето.- Добро утро, красавице, извинявай, че те събудих.
На лицето му моментално се появи обаятелна усмивка.
Крачеше полу гол из помещението. Ризата му бе захвърлена на фотьойла, оставяйки голите му гърди незащитени, а релефното му тяло на показ. Беше красив и сексапилен. Русата му коса бе разрошена и стърчеше на всички страни, което му придаваше един особено невинен чар. Дължеше телефон в ръката си и разговаряше уж тихичко, но май бе успял да събуди Алекс.
- Елизар, постарай се да ми намериш нещо за синини и въобще за наранявания, сега затварям.- каза набързо и се извърна назад към момичето.- Добро утро, красавице, извинявай, че те събудих.
На лицето му моментално се появи обаятелна усмивка.
Доминик Уинтър- Брой мнения : 34
Join date : 12.05.2011
Re: Лондон /2009 г./
Първото нещо, което видях, след като се събудих небе демона, но гол до кръста, което тутакси ме накара да отвърна поглед. Все пак моята срамежливост не ми позволяваше да се взирам в перфектното му тяло.
-Добро утро. -Поздравих го, като прокарах ръка през косата си и се огледах. Това място изглеждаше по-добре на дневна светлина.
Изкуших се и отново погледнах към него, като го гледах все още в просъница. Като изкллючим кошмара бях се наспала сравнително добре.
-Добро утро. -Поздравих го, като прокарах ръка през косата си и се огледах. Това място изглеждаше по-добре на дневна светлина.
Изкуших се и отново погледнах към него, като го гледах все още в просъница. Като изкллючим кошмара бях се наспала сравнително добре.
Алекс Лийс- Брой мнения : 119
Join date : 06.05.2011
Re: Лондон /2009 г./
- Как спа, Алекс?- попита Доминик с усмивка и седна на ръба на леглото.
Наведе се напред и целуна челото й, което може би щеше да й се стори необичайно, но демона беше изключително любвеобилно същество и обичаше да демонстрира близост с някого. Чувстваше се странно полезен без причина. Ръката му погали рамото и ръката й, докато подръпваше завивката, да я завие хубаво. Лек хладен въздух се процеждаше от някъде, нахлувайки в помещението. Това го правеше малко студено и неподходящо за току що станал човек.
Наведе се напред и целуна челото й, което може би щеше да й се стори необичайно, но демона беше изключително любвеобилно същество и обичаше да демонстрира близост с някого. Чувстваше се странно полезен без причина. Ръката му погали рамото и ръката й, докато подръпваше завивката, да я завие хубаво. Лек хладен въздух се процеждаше от някъде, нахлувайки в помещението. Това го правеше малко студено и неподходящо за току що станал човек.
Доминик Уинтър- Брой мнения : 34
Join date : 12.05.2011
Re: Лондон /2009 г./
-Добре. -Отговорих на въпроса му. Продължаваше да се държи толкова мило и добре с мен. До сега нямаше някой, който да го е правил. Инстинктивно се сгуших в него.
-Ами ти? Ти как спа? -Попитах на свой ред, като се изчерих отново, когато погледа ми попадна съвсем неволно на неговото тяло.
Бях виждала човек, гол до кръста на плаж, но да видиш свръхестествено същество съблечено до половина някакси придаваше повече елегантност и величие на гледката. И все пак-не мога да отрека, че никога не бих познала какво същество е. За пръв път се срещах с някой, който не е човек и е толкова.. грижовен.
-Ами ти? Ти как спа? -Попитах на свой ред, като се изчерих отново, когато погледа ми попадна съвсем неволно на неговото тяло.
Бях виждала човек, гол до кръста на плаж, но да видиш свръхестествено същество съблечено до половина някакси придаваше повече елегантност и величие на гледката. И все пак-не мога да отрека, че никога не бих познала какво същество е. За пръв път се срещах с някой, който не е човек и е толкова.. грижовен.
Алекс Лийс- Брой мнения : 119
Join date : 06.05.2011
Re: Лондон /2009 г./
- Аз поспах малко, за което съм ти безкрайно благодарен- засмя се Доминик, но мисълта, че тя най- вероятно няма представа за какво говори той, го осени почти веднага и той побърза да поясни.- Страдам от безсъние, но явно, когато гушкам някого успявам да заспя.
Погали я по главата. Харесваше му как тя се сгушва в него, макар да не се познаваха много и всъщност да се бяха срещнали едва вчера вечерта, явно Алекс проявяваше доверие към Доминик, което го караше да се чувства горд от себе си. Но както може би е известно на много същества- ако Доминик ти предложи да се грижи изцяло за теб, не му се връзвай, да не забравяме, че той не можеше да се грижи за себе си, да не говорим за друго. Обаче, този път като че го биваше повече в отглеждането.
-О, знаеш ли какво ти донесох?!- той скоми на крака като я остави да легне внимателно на леглото.
Пресегна се към фотьойла и взе плика от там. Извади картонена чинийка с френски кроасани и натурален сок. Беше се постарал, сутринта, един от посетителите на близкия хотел да остане без закуска, но на кой му пука?! Щеше да преживее една сутрин без да чревоугодничи.
- Надявам се, че обичаш кроасани, ако не, винаги мога да изляза и да ти взема нещо друго.- каза с усмивка демона.
Погали я по главата. Харесваше му как тя се сгушва в него, макар да не се познаваха много и всъщност да се бяха срещнали едва вчера вечерта, явно Алекс проявяваше доверие към Доминик, което го караше да се чувства горд от себе си. Но както може би е известно на много същества- ако Доминик ти предложи да се грижи изцяло за теб, не му се връзвай, да не забравяме, че той не можеше да се грижи за себе си, да не говорим за друго. Обаче, този път като че го биваше повече в отглеждането.
-О, знаеш ли какво ти донесох?!- той скоми на крака като я остави да легне внимателно на леглото.
Пресегна се към фотьойла и взе плика от там. Извади картонена чинийка с френски кроасани и натурален сок. Беше се постарал, сутринта, един от посетителите на близкия хотел да остане без закуска, но на кой му пука?! Щеше да преживее една сутрин без да чревоугодничи.
- Надявам се, че обичаш кроасани, ако не, винаги мога да изляза и да ти взема нещо друго.- каза с усмивка демона.
Доминик Уинтър- Брой мнения : 34
Join date : 12.05.2011
Re: Лондон /2009 г./
Обожавах такъв тип закуска. Нямах представа защо демонът се грижеше толкова добре за мен,но се чувствах много по-добре от вчера.
-Благодаря! -Казах, като го погледнах и се усмихнах леко срамежливо и започнах да се храня и отново да оглеждам. -За какво мечтаеш? -Попитах внезапно. Обичах да питам толкова странни въпроси, най-малкото Доминик ми беше интересен и като същество, и като личност.
Настаних се по-удобно, като продължавах да го гледам със същото любопитство в очите.
Не знам дали заради това, че бях до някъде още дете или заради друго, но изпитвах доверие към него, малко или много. Бях наясно, че ако поиска може рязко да смени настроението си, но очевидно нямаше желанието да го прави, което ме успокояваше.
Отново отхапах от кроасанчето и отпих от сока.
-Благодаря! -Казах, като го погледнах и се усмихнах леко срамежливо и започнах да се храня и отново да оглеждам. -За какво мечтаеш? -Попитах внезапно. Обичах да питам толкова странни въпроси, най-малкото Доминик ми беше интересен и като същество, и като личност.
Настаних се по-удобно, като продължавах да го гледам със същото любопитство в очите.
Не знам дали заради това, че бях до някъде още дете или заради друго, но изпитвах доверие към него, малко или много. Бях наясно, че ако поиска може рязко да смени настроението си, но очевидно нямаше желанието да го прави, което ме успокояваше.
Отново отхапах от кроасанчето и отпих от сока.
Алекс Лийс- Брой мнения : 119
Join date : 06.05.2011
Страница 2 от 2 • 1, 2
Similar topics
» Лондон Рой
» Апартаментът на Лондон Рой
» Лондон/Англия - 1991г.
» Лондон,Британия 1946
» Illa Fantasias, Spain - 2009
» Апартаментът на Лондон Рой
» Лондон/Англия - 1991г.
» Лондон,Британия 1946
» Illa Fantasias, Spain - 2009
:: Serenity Falls :: Миналото
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пон Ное 05, 2012 2:49 pm by Максимилиан Уинтър
» Деметрия Алварадо
Нед Юли 03, 2011 12:20 pm by Зендая Блек
» Къщата на Джейкъб
Съб Юни 25, 2011 1:31 pm by Jacob Baker
» Електра Старк
Пет Юни 24, 2011 2:19 pm by Зендая Блек
» Плажната ивица
Чет Юни 23, 2011 12:23 pm by Peyton Sawyer
» Къщата на Ванеса
Сря Юни 22, 2011 6:42 pm by Ванеса Килс
» LA 2010
Сря Юни 22, 2011 5:11 pm by Delena BlackHeart
» Afterdark night club
Вто Юни 21, 2011 9:32 pm by Виктория Еспино
» Предишния или по-предишния потребител?
Вто Юни 21, 2011 11:32 am by Ванеса Ван Дер Удсън