Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Пон Май 09, 2011 9:30 pm
Latest topics
» Размяна на банери
Пон Ное 05, 2012 2:49 pm by Максимилиан Уинтър

» Деметрия Алварадо
Нед Юли 03, 2011 12:20 pm by Зендая Блек

» Къщата на Джейкъб
Съб Юни 25, 2011 1:31 pm by Jacob Baker

» Електра Старк
Пет Юни 24, 2011 2:19 pm by Зендая Блек

» Плажната ивица
Чет Юни 23, 2011 12:23 pm by Peyton Sawyer

» Къщата на Ванеса
Сря Юни 22, 2011 6:42 pm by Ванеса Килс

» LA 2010
Сря Юни 22, 2011 5:11 pm by Delena BlackHeart

» Afterdark night club
Вто Юни 21, 2011 9:32 pm by Виктория Еспино

» Предишния или по-предишния потребител?
Вто Юни 21, 2011 11:32 am by Ванеса Ван Дер Удсън

Януари 2019
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   

Календар Календар


Серенити Фолс, 2001г.

Go down

Серенити Фолс, 2001г.

Писане by Isabella Parker on Пон Май 09, 2011 6:51 pm

Серенити Фолс - изключително далеч от Орландо. Точно това ми трябваше... Трябваше да избия всички спомени, свързани с града. Исках да започна нов живот и въпреки че леля ми наистина щеше адски много да ми липсва, този град определено щеше да ми помогне я начинанието.
От два дни бях в Серенити Фолс. Харесваше ми. Всичко беше толкова спокойно... А и жителите бяха приятни хора. Не бяха прекалено взискателни, напротив. Всички бяха добри, дружелюбни. Спокойствието тук ме караше да пиша все повече и по-добре. Мястото би вдъхновило дори най-лошия поет.
Къщата, мебелите... всичко беше готово и беше крайно време аз също да се отпусна. Тръгнах по плажа. Беше нощ. Имаше съвсем лек вятър. Пъхнах ръцете си в джобовете на суитчъра и тръгнах по брега. Накрая се спрях на място, на което нямаше много хора и беше тихо и спокойно. Седнах на пясъка и започнах да пиша. Обичах да пиша. Чрез "произведенията" си така да се каже си изливах душата. Сякаш с всеки написан ред падаше по малка част от товара, струпал се на гърдите ми.


Последната промяна е направена от Isabella Parker на Чет Май 12, 2011 8:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Isabella Parker

Брой мнения : 88
Join date : 06.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Серенити Фолс, 2001г.

Писане by Зоя Лий Девъру on Пон Май 09, 2011 7:59 pm

Зоя просто изникна отнякъде. В един миг беше на покрива на един небостъргач в Ню Йорк, а сега беше на плажа на Серенити Фолс - едно градче, населено със всякакви същества, с които Лий не се разбираше добре. Предпочиташе да бъде сама, защото така няма как да се допуснат грешки. А колкото повече хора има около теб, толкова по-лесно се допускат някои ужасни и големи грешки. Пък и не беше много от общителния тип. Знаеше как да говори със самия Дявол, знаеше как да говори със едни от най-страшните демони, описани тук и там по Светите писания, знаеше как да убие почти всяко същество, бродещо из сенките на тази жалка планета, но по дяволите, тя не можеше да поддържа нормален разговор без да нагруби някого.
Но да се върнем на въпроса. Пясъкът беше мек и токовете на Девъру потъваха. Беше ѝ трудно да ходи, а и песъчинките бързо-бързо намериха място в обувките ѝ. Тя изпъшка от досада и ги свали. Метна ги настрани и зарови краката си в студения нощен пясък.
Вятърът пилееше косите ѝ, носейки със себе си шепота на милионите мъртви души, които Зоя бе зърнала в Ада. Понякога и беше страшно скучно там долу - един подир един, мъртвите хора се редяха на опашката, чакаха за номерчето си и избледняваха като призраци. След това, вече напуснали сбръчкалите се, посинели тела, душите се носеха напред-назад, шепнеха ти как са умрели, а мъртвите им молби да ги качат на "Горния Етаж" винаги оставаха недочути. Нола бе научила всяка възможна такава молба и ѝ бе до гуша да ги чува през всяка секунда от вечността.
Затова пътуваше. Затова не се задържаше покрай Адските огньове, а търсеше приключения на Земята - при хората. Играеше си с тях като марионетки. Връщаше ги назад във времето при най-лошите им спомени, след това ги завеждаше напред във бъдещето. Напред-назад... като видеокасета. Доставяше ѝ огромно удоволствие да вижда ужаса по лицата на бедните нещастници, след като видят как умират.
Сега на брега на морето седеше едно момиче, облечено със суичър и дънки. Кадифената, но безлунна нощ пречеше на Дев да види как изглежда момичето, но пък острия ѝ слух долавяше триенето на писец о хартия. Тя безмълвно се премести зад гърба на момичето, но можа да прочете само баналното "Мило дневниче" преди то да се обърне и да погледне Зоя с неясен поглед.
- Извинявай. - тя се усмихна чаровно и без покана се настани до непознатата. - Много си интересна, докато си драскаш там.
Смехът на Лий продра тишината, докато погледът на момичето все още бе насочен объркан към Зоя.

П.С.: Извинявай, че се забавих. Досадно домашно по математика (:
avatar
Зоя Лий Девъру

Брой мнения : 71
Join date : 09.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Серенити Фолс, 2001г.

Писане by Isabella Parker on Чет Май 12, 2011 8:33 pm

" 'Мило дневниче...' - започна да пише Лия. Защо го правеше? Нямаше на кого да сподели ли? Синия химикал оставяше диря след себе си, а Лия пишеше ли, пишеше. Родителите й починаха. Тя остана сама... Нямаше мечти, нямаше съдба. Единствено леля си - Киера...." - започнах, когато чух женски глас. Някой ме заговори.
- Извинявай. Много си интересна, докато драскаш там.
Погледнах момичето, което седна до мен. Дали я познавах? Нее, малко вероятно. Та нали едва от днес бях в града... Тъмната като катран нощ ми пречеше да виждам. Единствено светлината от уличните лампи ми помагаха да виждам издраскания тефтер.
- Това как трябваше да го приемам? - попитах жената и се засмях.

п.п. - много, ама много се извинявам.... може да ти се стори адски глупаво оправдание, но съвсем забравих О.о хДД
avatar
Isabella Parker

Брой мнения : 88
Join date : 06.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Серенити Фолс, 2001г.

Писане by Зоя Лий Девъру on Нед Май 15, 2011 10:19 am

- О, съвсем никак. - отвърна Зоя с усмивка. - Просто наистина си интересна така, докато си пишеш.
Тя опря лактите си на пясъка и се отпусна назад. Всичкото това пътуване, дори и за същество като нея, беше изтощително. Понякога се връщаше назад във времето, до самото начало, след това се озоваваше в седемдесетте, където се радваше на хипитата, провалящи живота си с кокаин и още няколко наркотика. Бяха направо смешни. После пък се връщаше в Средновековието, за да се порадва малко на хубавите принцове, да сключи някоя и друга сделка с някоя отчаяна душа. Тогава хората бяха толкова доверчиви. Само мисълта, че ще имат охолен живот и ще срещнат любовта на живота си, която са чакали цяла вечност (макар че те си нямаха на представа какво е да чакаш цяла вечност) ги караше да правят толкова неразумни неща. Продаваха тялото си, живота си, душата си, заради любовта. Определено Зоя Лий Девъру не ги разбираше.
- Знаеш ли защо си ми толкова интересна? - попита Зоя. Момичето поклати глава, а Зоя продължи. - Никога не съм си водила дневник. Мисълта да си изливам душата на лист хартия просто ми се струва нелепа. Няма да промени нищо, няма да стане по-добре. А може би това съм просто аз.
Тя сви рамене и наклони главата си наляво и надясно, защото вратът ѝ беше страшно схванат.
- Между другото, казвам се Зоя. - представи се тя най-накрая. - Приятно ми е.

П.П.: Няма проблем, случва се (:
avatar
Зоя Лий Девъру

Брой мнения : 71
Join date : 09.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Серенити Фолс, 2001г.

Писане by Isabella Parker on Нед Май 15, 2011 10:32 am

- Изабела. - усмихнах се приятелски.
- Това всъщност... не е дневник. - засмях се съвсем леко.
- Просто обичам да пиша разни истории. Едни от тях по реален случай, други са пълни измислици, излезли от главата ми. Това е нещо като... хоби. - кимнах и се усмихнах мило.
Не... В книгите, в разказите ми... нямаше никаква измислица. Е, вярно, героите не излизаха от другаде, а точно от главата ми, но всичко беше реално. Всичко написано се случваше навсякъде по света. Вампири, демони, вещици... Тези същества бяха навсякъде около нас. Нещо подобно бях и аз. Помазан от боговете... Умеех да чета мисли, но като че ли не го исках... Исках просто да бъда нормална... кокто всички останали...
avatar
Isabella Parker

Брой мнения : 88
Join date : 06.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Серенити Фолс, 2001г.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите