Лондон/Англия - 1991г.

"Лондон, красивия и вече омръзнал ми Лондон." - помислих си аз гледайки от прозореца на таванското ателие в което се бях нанесла под наем. В момента живеех тук, но някак си не виждах красотата в иначе наистина прекрасния град. По- скоро виждах само лошото в него. Всичко виждах така от както станах вампир. Естествено криех каква съм, но вече наистина се бях уморила от тази игра на криеница. Мечтаех да отида в някой град или просто някое място в което да живея спокойно без страх, че мога да бъда мразена или, че във всеки един момент може да се окажа с кол в сърцето. Отделих се от прозореца и отидох до гардероба си. Извадих чифт светло-сиви дънки и една черна тениска с някакъв надапис и картинка върху нея. На бързо се облякох и среших косата си. Замислих се дали да я вържа на опашка, но реших, че със спусната ми е по-добре. Стигнах до вратата и опипах джобовете си. Бях взела всичко необходимо-телефон, пари, а сега щях да взема и ключовете си. Обух черните си кецове и бутанах белите си връзки в тях. Бях облечена съвсем небрежно, точно като за една разходка до парка. Когато стигнах с разочарование открих, че всички пейки са заети. Запътих се към едно замислено момиче седящо на една от пейките.
-Може ли да седна? - учтиво и с топлия характерен за мен глас попитах аз, като лека не натрапчива усмивка се появи на лицето ми.

П.С Знам първите постове винаги са гадни. xD

Момичето до мен явно беше толкова затънало в мисли, че си помислих, че нещо не и е наред.
-Добре ли си? - попитах я аз, но изглежда, че не ме чу. След миг сякаш се съвзе и аз я погледнах с лека усмивка.
-Шанел ЛаФонт. - представих се аз и протегнах ръка към нея. Като вампир можех да разбера вида на всяко едно същество. Всеки вид си имаше специфичен мисрис. Момичето определено не беше човек.
-"Демон" - помислих си, но не бях сигурна. Все пак не одавна бях човек и още не можех да разчитам напълно на сетивата си. Игнорирах факта за нейната същност, но ако тя ми разкриеше каква е може би и аз щях. Връщайки се в реалността само след миг колко и ми беше отнело да се унеса.

- Да всъщност съм Демон! - изненадах се на този отговор тъй като съм убедена, че не го бях казала на глас.
- А ти сигурно си...вампир? - отново изненадана кимнах.
-Да вампир съм, а ти от къде разбра,че мисля, че си демон? Да не би да четеш мисли? - вече по-отпуснато казах аз. Мислех, че в този град няма други същества освен мен. Е за моя радост имаше.
-Ати си? - попитах за името й аз.

-От почти три години. - отговорих на въпроса й аз.
-Но честно казано не харесвам този град. - признах си. Може би за пръв път го казвах на глас. Честно казано от както бях в Лондон присъствах само тялом. Душата ми сякаш беше отишла на почивка в Хавай. Усмихнах се леко. Не защото ми беше смешно, просто се нуждаех от това да се усмихвам.
-Ами ти от скоро ли си тук или...? - попитах Ейври като поддържах темата на разговора.

- Тааа защо не ти харесва? - замислих се. До сега наистина не знаех защо не харесвам Лондон. Просто казвах, че не ми харесва и до там.
- Амии честно казано не знам, просто не ми харесва. - сигурно щеше да си помисли, че нещо ми е сбъркано за да не харесвам такъв град.
- От както съм тук мисля само за най-лошите му страни. - продължих аз. Вдигнах поглед към небето. Слънцето грееше доста силно. Добре, че все пак имаше дървета защото наистина слънцетодостадразнешекожата ми.

-Ммм на около...пет преки от тук. - замислено казах чудейки се дали не съм сбъркала нещо.
-Защо? - погледнах любопитно демона до мен. Харесваше ми това, че почти всички същества приличахме на обикновени хора и можехме да живеем сред тях без да се чудим кога точно ще ни забият кол в сърцето, в моя случай. Е разбира се имах някаква представа защо ме попита за най-близкия бар, но аз все пак да попитам за да съм си информирана напълно. Погледнах Ейври в очакване на отговора й.

Пътя към бара не беше особено дълъг. Скоро след тръгването си с Ефи бяхме там. Охраната ни пусна без проблем и ние влезнахме вътре. Помещението не беше особено голямо. Беше силно задимено вероятно от деветесетте процента пушачи тук. Имаше силна и приятна музика. С демона до мен си избрахме две свободни места на бара. След няма и минута, симпатичния барман застана пред нас. Нямаше нужда да задава обичайния си въпрос. С Ефи добре знаехме какво иска да ни пита. За момент се замислих чудейки се какво да си поръчам.
-Джин с тоник. - кратко, ясно и високо казах на бармана. Той кимна и погледна очакващо момичето до мен.

Отпих от питието си и погледнах към Ефи.
-Ммм аз съм сравнително младичка. - усмихнах се.
-От петдесет години. Превърнаха ме малко след осемнадесетия ми рожден ден. - казах така, че само момичето до мен да ме чуе. Знаех, че никой няма дори да си направи труда да се опита, защото музиката наистина беше силна.
-Ами ти? На колко години си всъщност? - отново отпих глътка от питието си и последвах примера на демона до мен. Запалих цигарата си и парливото приятно усещане се разля от гърлото към дробовете ми. Винаги се възхищавах колко добре можеш да се почувстваш от една цигара. Издишах бавно за да запазя усещането по-дълго. Отново погледнах към Ефи очаквайки отговора й.